Определение № 772 от 10.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2312/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на адв. Р. Д., в качеството й на особен представител на О. И. Ц. против решение № 143 от 04.05.2022 г. по гр.д. № 108/2022 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация- ЗК „Лев инс“ АД, чрез пълномощника си – юрк. К. З. е заявил лаконично, че счита решението за правилно, като е посочил общо, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Ц., чрез пълномощника си – особен представител адв. Р. Д., е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочил е общо, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС. Посочил е още, че изводите на съдът влизали в противоречие с „многобройни и еднозначни съдебни актове“, цитирано е едно решение на ВКС, с което, било прието, че е съдът е длъжен да обсъди и съобрази всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. В случая, според страната съдът не е съобразил тази практика. По-конкретно е поддържано, че съдът не е обсъдил направените с въззивната жалба оплаквания за необоснованост на решението на първостепенния съд, поради това, че окръжния съдия с определение от 30.09.21г. задължил ответната страна да представи в цялост преписката по процесната застрахователна полица, за да се установи дали в нея се съдържа „уведомяване на деликвента“, а това изискване не било изпълнено и при липса на доказателства какво е било „определеното от застрахователя обезщетение по предходна щета“ било невъзможно да бъдат направени изводи за този размер, нито изводи, че ищецът е препятствал събирането на тези доказателства в каквато насока били изводите на съдилищата. Страната счита, че с оглед чл.161 ГПК с решението, съдът следвало да приеме за установени фактите, относно които ответникът бил създал пречки за събирането им и „в частност“ да се приеме, че „ответникът своевременно е уведомил застрахователя“. В заключение е заявено, че въззивната инстанция изобщо не коментирала „това обстоятелство“ / неуточнено/, поради което не се била произнесла по редовно въведено възражение. Касаторът е изразил несъгласие с изводите на въззивния съд, с които същият приел установеност на предпоставките за уважаване на предявения иск, като е възпроизведена частта от мотивите, с които съставът приема, че след като е налице влязло в сила осъдително решение за репариране на вредите от застрахователя, като в производството по постановяването му е участвал и деликвента – настоящ ответник и няма спор по това, че същият е употребил алкохол, то и иска е основателен. Страната е посочила, че е оспорила всички данни за уважаване на иска и общо е развила и оплакването си, че в противоречие с практиката на ВКС, съдът неправилно е мотивирал акта си и по отношение на присъдената лихва за забава.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. При така депозираното изложение се налага извод, че страната не е формулирала правен въпрос. Общите оплаквания / в по-голямата си част възпроизведени буквално от касационната жалба/,общото твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС, както и цитиране на решения на същия съд, не заместват необходимостта от изрично въвеждане на общо основание, като предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване. Или, липсата му е достатъчна за да не бъде допуснато такова. Дори, обаче, да бъде изведен въпрос, въпреки че т.1 на ТРОСГТК № 1/10г. изрично изключва такова задължение за решаващият състав на ВКС, то страната не обосновава и допълнителен критерий, тъй като фактически невярно е това, че съдът не е обсъдил значението на уведомяването от деликвента на застрахователя за настъпване на застрахователно събитие. Съдът подробно е изяснил липсата на относимост на това обстоятелство в случаите, спрямо които е приложим чл.274,ал.1 КЗ / отм./ както и това, че не са налице предпоставки по чл.274,ал.2 КЗ / отм./. В тази връзка са обсъдени всички доказателства, установяващи фактите относими към фактическия състав, обуславящ уважаване на регресния иск, а именно – постановеното и влязло в сила решение по пряк иск на пострадалата срещу застрахователя, в което производство, ответникът е участвал като подпомагаща дружеството- ищец страна и съотвено е обвързан от постановения резултат по прекия иск, влязлото в сила споразумение по ВНОХД, както и констативният протокол установяващ пряко употребата на алкохол над допустимата норма от деликвента по време на ПТП. Спрямо тези изчерпателни мотиви страната не е поставила правен въпрос, нито е обосновала допълнителен критерий, поради което и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Следва да се отбележи, че оплакванията за неправилност на акта, в това число и тези възпроизведени от касационната жалба са ирелевантни към тази фаза на касационното производство, квалифицират се по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение