Определение № 3589 от 16.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2337/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на С. П. П. от [населено място] срещу определение № 204 от 04.08.2025 г. по т.д. № 155/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение №130/01.04.2025 г. по т.д. №23/2025 по описа на ОС-Габрово, с което е било прекратено като недопустимо производството по делото по предявения от същия иск срещу „Меркурий П и П“АД-гр.Габрово ЕИК[ЕИК] иск за отмяна на решението на СД на същото дружество, с което ищецът е бил освободен от заеманата длъжност на изпълнителен директор на същото дружество. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда в обжалваното определение, че такъв иск се явява с правна квалификация по чл.71 ТЗ и е недопустим при липса на активна процесуална легитимация на ищеца като член/ акционер/ в дружеството ответник. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането по същество на спора. Като основания за допускане на касационен контрол се сочат тези по чл.280 ал.1,т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът по ЧКЖ „Меркурий П и П“АД-гр.Габрово ЕИК[ЕИК] депозирал отговор, в който развива доводи за липса на основания за допускане на касационно производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил в мотивите следните съображения: Настоящият състав на Първо т.о. на ТК на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: В исковата молба ищецът С. П. е предявил иск против „Меркурий П и П“ АД, [населено място], с който претендира да бъдат отменени като незаконосъобразни – решение по т. 1 и т. 2 от 10.02.2025 г. на СД на „Меркурий П и П“ АД, [населено място]. Така предявеният иск е недопустим по следните съображения: Предмет на иска е установяване на нищожност или незаконосъобразност на решение на Съвета на директорите за освобождаване на ищеца като представляващ и управляващ дружеството, съответно избор на друг представляващ и управляващ дружеството и на това основание се претендира в петитума отмяна на същите решения.Нито се твърди от ищеца, нито от данните по делото се установява същият да е акционер в ответното дружество. Пред въззивната инстанция ищецът чрез твърденията си в частната жалбае обосновавал право на иск, позовавайки се на разпоредбата на чл. 124, ал. 3 от ГПК, съгласно която иск с предмет, пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в посочените от закона случаи. Според въззиевния съд, установяването на незаконосъобразност на решение на СД с предмет освобождаване на изпълнителен директор и възлагането на другия такъв, по иск предявен от член на съвета на директорите в това му качество, не е измежду уредените от закона случаи по смисъла на чл. 124, ал. 3 от ГПК. Решенията на органи на дружеството, каквото е СД на АД, са предмет на съдебен контрол само по реда и предпоставките на чл. 71 от ТЗ за защита правото на членство и отделни членствени права, нарушени от органа на дружеството, каквито не са заявени от ищеца. Ищецът, от една страна, не твърди, вкл. във въззивното производство, че притежава качеството на акционер, а от друга страна, е конкретизирал, че обстоятелството, от което извежда правния си интерес от исковете е качеството му на освободен с решенията на СД на АД изпълнителен директор. Според въззивния съд основанията, на които се иска обявяване нищожността на решенията на СД, са процесуална незаконосъобразност на същите (противоречие със закона и устава относно липса на кворум и мнозинство при вземането на решенията), но при наличие на задължителна практика на ВКС - ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, че незаконосъобразността на решение на орган не води до неговата нищожност и може да бъде релевирана единствено чрез конститутивен иск за отмяна на порочното решение. Този способ, обаче е на разположение единствено от член на дружеството.Ето защо правилно при липсата изобщо на твърдение за притежаване на такова качество от страна на ищеца по иска, то се касае за липса на активна процесуална легитимация по иска по чл.71 ТЗ и същият се явява недопустим. От страна на частния касатор се поставят като обуславящи изхода на спора въпроси, които обобщено се свеждат до това, дали са допустими искове за защита на освободен с решение на СД на АД изпълнителен директор с правно основание по чл.287 ЗЗД или с установителен иск за нищожност на решението; Настоящият състав на ВКС, ТК счита, че така формулираните въпроси не се явяват обуславящи изхода по настоящия проц;есуален спор за допустимостта на така предявения изход, нито изобщо са свързани с последния, по следните съображения: Всеки иск, с който се сезират съдилищата се характеризира с изложените в обстоятелствената част на ИМ факти, които ищецът счита за правопораждащи неговото право и със съответния петитум за търсената конкретна защита, която същият желае да получи от съда. В случая видно от формирания петитум в самата ИМ/ който в последствие не е бил изменян/ ищецът претендира отмяна на решения на СД на ответното АД, което изключва да се касае за сезиране с искове с правно основание по чл.287 ЗЗД или с установителен иск за нищожност на решението, а води до категоричен извод за искане за защита на правата на ищеца-освободен изпълнителен директор в ответното акционерно дружество чрез упражняване по съдебен ред на потестативното право на отмяна на решения на СД като орган на АД. Ето защо това, дали са допустими други искови средства за защита извън предявения иск е въпрос без значение за изхода по конкретния спор, с който съдът е бил сезиран с конкретния иск. Следователно не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК-наличие на обуславящ изхода по спора правен въпрос. Същото се отнася и до очевидната неправилност. Такава не е налице, доколкото така наведените въпроси, дори и да се приемат за оплаквания срещу законосъобразността на обжалвания акт, то последните нямат характеристиките на очевидност, доколкото не се установяват от съдържанието на самия акт, а изискват и анализ на съдържанието на самата ИМ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение