Определение № 1834 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4404/2022 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г., чрез адв. П. В., срещу решение № 139 от 29. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 480/2021 г. на ОС – Пазарджик в частта, с която след частична отмяна на решение № 94 от 12. 04. 2019 г. по гр. д. № 1180/2017 г. на РС – Велинград, е признато за установено, по предявения от А. Н. П.-Д. и С. Н. С. против П. И. Д. и Т. Д. Х. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Н. П.-Д. и С. Н. С. са собственици общо на 1/24 идеална част (всяка от тях на по 1/48 идеална част) от УПИ Х-2308,2309, в кв. 210 по действащия регулационен план на [населено място] от 2014 г. Касаторите твърдят недопустимост на решението, тъй като е постановено по отношение на Т. Д. Х., починала преди приключване на съдебното дирене пред въззивната, както и неправилност на същото, поради допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, включително и на констативен нотариален акт № 117/1976 г., неразглеждане на всички доводи и възражения на страните и на всички относими към спора факти. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обезсилването му в обжалваната част и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, евентуално – отмяна на решението и отхвърляне на установителните искове за собственост, предявени срещу П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г. (последните трима конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалата ответница Т. Д. Х.). Не е подаден отговор на касационната жалба от ищците А. Н. П.-Д. и С. Н. С.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, намира следното: В изложението към касационната жалба се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: а/. допустимо ли е съдебно решение, постановено по отношение на страна, починала преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция; б/. длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, да разгледа всички релевантни факти и да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност; в/. обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС, дадени с отменително решение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 9 от 21. 01. 2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 14 от 02. 03. 2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на ВКС, 3 г.о., а вторият– в противоречие с решение № 74 от 13. 07. 2016 г. по гр. д. № 5981/2015 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 84 от 25. 03. 2013 г. по гр. д. № 847/2012 г. на ВКС, 2 г.о., а третият – в противоречие с № 212 от 01. 02. 2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 331 от 19. 05. 2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 334 от 23. 04. 2010 г. по гр. д. № 427/2009 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 298 от 28. 04. 2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 815 от 15. 02. 2011 г. по гр. д. № 1713/2009 г. на ВКС, 4 г.о. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по въпроса допустимо ли е съдебно решение, постановено по отношение на страна, починала преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. В цитираната от касатора практика на ВКС се приема, че решение, постановено по отношение на страна, починала след образуване на въззивното производство, но преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, е недопустимо. В случая въззивницата и ответница по иска Т. Д. Х. е починала на 21. 12. 2021 г., след подаване на въззивната жалба. Наследниците й Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г. не са били конституирани като страни и не са участвали във въззивното производство, нито призовавани за насрочените съдебни заседания. Последното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция е проведено на 24. 04. 2022 г., а съдебното решение е постановено на 29. 04. 2022 г. Въззивният съд е бил информиран за настъпилата смърт на въззивницата Т. Д. Х. след постановяване на въззивното решение. Проверка за допустимост на въззивното решение в обжалваната част следва да се извърши предвид обстоятелството, че правоспособността на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производство, за която съдът следва да следи във всяко положение на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,