Определение № 461 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3472/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Ж. ,чрез адв. И. С. срещу решение от 25.03.2021г по в.гр.дело № 2708/2020г. на Бургаски окръжен съд, като с други мотиви е потвърдено решение № 260038 от 14.08.2020 г. по гр. дело № 9241/2019 г. на РС-Бургас в частта, с която първоинстанционният съд е уважил предявените от ищеца „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД като е осъдил ответника Г. Д. Ж. да заплати на банката сумата от 20 145,15 лв., представляваща неиздължена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 43128 от 30.09.2014г, по силата на който ответникът и понастоящем касатор е следвало да върне предоставения му кредит от 23 000 лева в срок,съгласно погасителен план до 30.09.2021г. при ГЛП от 10.9%.В договора е посочено, че целта на кредита е за рефинансиране на ползвани кредитни лимити по кредитни карти, издадени на ответника от същата банка съгласно два рамкови договора от 26.07.2012г. и от 28.09.2012г.Също така, като съгласно т. 2.5 от процесния договор сумата по кредита се предоставя за усвояване от банката след заплащане от кредитополучателя със свои средства на задълженията по двете кредитни карти,надхвърлящи отпуснатата чрез рефинансирането сума от 23 000 лв. Задължението по двете кредитни карти от 26.07.2012г. и от 28.09.2012г. е погасено на 30.09.2014г. с платежно нареждане, от разплащателната сметка на ответника ,обслужваща кредита в същата банка, както следва: сумата от 7998.08 евро, равняващи се на 15700 лв. и сумата от 4659.24 евро,равняващи се на 7315лв Съгласно разясненията на вещото лице по приетата експертиза, погашенията на кредитния лимит и по двете кредитни карти до този момент се е осъществявало чрез минимална месечна погасителна вноска, представляваща определен процент от размер на усвоените средства от кредитополучателя, достатъчна да покрие дължимите месечни лихви по усвоения кредитен лимит и частично да погаси главницата, като нейния размер не е установен от вещото лице към датата на нареденото плащане.Уговореният фиксиран лихвен процент по договорите за кредитни карти е бил 13.75% съгласно тарифата на банката.Установено е непогасеното задължение за главницата по потребителския кредит-сумата 20 145.15лв., като до 30.01.2016г плащанията по главницата са в общ размер от 2854.85 лв., след която дата ответникът- касатор е преустановил плащанията по кредита. Банката е обявила на длъжника предсрочна изискуемост в хода на съдебен процес ,като претендира непогасената главница ,чието съществуване ответникът е оспорвал поради нищожност на рефинансирането,постигнато със сключването на договора за потребителски кредит - като новация на задължение, което не е съществувало поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД заради липса на предмет. Направено е възражение ,че към датата на новиране на задълженията по договорите за кредитни карти чрез сключване на процесния договор (потредителски кредит )с цел рефинансиране, всички задължения за главница по кредитни карти са били вече погасени по давност.Поради това,липсвали стари задължения,които да бъдат подновени.Новацията е нищожна и поради допуснат анатоцизъм. Вместо по-благоприятни условия за кредитополучателя чрез представяне на отстъпки от банката., в случая с процесния договор за потребителски кредит е извършен анатоцизъм чрез включване в главницата на изтекли лихви по предходните кредити, върху които пак се уговаря лихва.(предоставеният потребителски кредит е от 23 000 лева,които ответникът е следвало да върне в срок до 30.09.2021 г. съгласно погасителен план, при ГЛП от 10.9 %.,формиращ възнаградителна лихва) Въззивният съд е приел за основателни правните съображения на ответника ,че е осъществена обективна новация ,но при валидно възникнал и съществуващ към датата на сключване на договора за рефинансиране от 2014г. предходен дълг - по-рано сключените два договора за кредитни карти от 2012г., които задължения са били поети при различни условия в сравнение с новопоетия дълг възникнал по договор за рефинансиране. За неоснователни са приети доводите,че старият дълг не е съществувал и поради това новацията е споразумение без основание. Независимо дали старият дълг е бил погасен по давност или не, щом като такова изявление не е било направено от длъжника към момента на рефинансирането му, същият е съществувал като непогасено предишно задължение към кредитора. След като като длъжникът е изпълнил задължението си чрез плащане по силата на нов кредит, той няма право да се позовава на давността респ. иска обратно платеното, дори и ако в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.На следващо място, предмет на погасяване са били само стойностите на кредитните лимити по кредитните карти /тоест главницата по тях/, без включване на други задължения,,поради което въззивният съд е намерил за неотносими, ирелевантни за валидността на поетите от длъжника задължения за връщане на усвоените кредитни лимити ,доводите му за наличие на нищожни клаузи в условията по договорите за кредитни карти. Изтъкнато е още ,че договорът за рефинансиране е с по- благоприятен за потребителя лихвен процент, както и че не е допуснат анатоцизъм по смисъла на чл.10,ал.3 от 33Д. Капитализиране на лихви не е извършено, не се касае за допълнително споразумение към двата договора за кредитни карти,т.е. не е налице преструктуриране,а поемане на изцяло нов дълг, различен от предходните два, така е извършена обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Изрично уговорената в договора за потребителски кредит цел е погасяване на съществуващи задължения на длъжника по двата договора за кредитни карти досежно главницата по всеки от тях-кредитен лимит, без да са включени каквито и да е различни от главницата задължения, в т.ч. и лихви.При горните мотиви, твърдението на ищеца за наличие на новация,прието за неоснователно от първоинстанцзионния съд, е намерено за основателно от въззивния съд, който на свой ред е отхвърлил довод на защитата ,че при така сключените последователно договори задължението по потребителския кредит е формирано от лихва, върху която са начислявани лихви и е допуснат забранен от закона анатоцизъм. Към касационната жалба, в която се поддържат оплаквания за процесуално нарушение поради необсъждане на всички доводи на страните и нарушение на материалния закон - поради приетото от съда,че задължението съществува в установения размер, е приложено изложение Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всяко от въведените възражения ,за самостоятелна преценка на доказателствата и задължението да изложи мотиви Изтъква се противоречие с ТР №12001г на ОСГК и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК .Въззивният съд е отказал да обсъди възражението за нищожни клаузи в ОУ по договорите за кредитни карти ,които според касатора са довели до уговаряне и извършване на капитализация на лихви Отново изтъква ,че всички вземания за лихви са погасявани чрез дебитиране на кредитните сметки, т.е чрез уваличаване на задължението по главницата, а не чрез намаляване поради постъпило плащане ( кредитиране) и така лихвите са били служебно погасявани. Формулирани са материалноправни въпроси: Допустимо ли е начисляване на лихва върху лихва в договорни отношения с участие на физически лица. Твърдението е за противоречие на обжалваното решение е с реш. №66/2019г по т.д №1504/2018г, реш. № 30/2020г по т.д № 739/2019г на ТК на ВКС,реш. №275/2014г на Първо г.о, реш. № 147/2012г на Трето г.о на ВКС и др по прилагането на чл.10, ал.3 ЗЗД, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Нищожен ли е договор за предоговаряне на кредит (новативно споразумение),ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на нищожни клаузи от първоначалния договор .Възможно ли е да се новира невалиден стар дълг. Противоречието според защитата е с реш.№146/2017г по т.д № 2615/2016г на ТК по прилагането на чл.366 ЗЗД.При липса на предшестващо валидно задължение ,новационният договор няма кауза ,поради което приетото от въззивния съд е в противоречие с реш. № 789/2002г на ВКС. Отговор не е постъпил След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Въпросите от процесуалноправно естество не обосновават допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Тезата на защитата при първия впъпрос е за необсъждане на едно от възраженията на въззивния жалбоподател. За обратното свидетелстват мотивите на въззивното решение в което е съобразено ,че възраженията за нищожност поради неравноправна клауза в общите условия по договите за кредитни карти ,не засягат действащия договор ,по който е налице неизпълнение и се дължи връщане на претендираната главница. Въззивният съд обсъжда възраженията на страните задължително ,но ги разглежда в рамките на спорния предмет по делото, съобразява се с този предмет като преценява относимостта на доводите и възраженията към спорните права и задължения, предвид разясненията в ТР №1/2013г ОСГТК за служебните задължения на съда, вкл. на въззивната инстанция. По първия поставен материаланоправен въпрос въззивният съд изрично е изтъкнал и е приел, че не е допустимо от закона начисляване на лихва върху лихва в договорни отношения с участие на физически лица,в който смисъл е и установената практика на ВКС,изтъкната от касатора .Доводът за противоречие с установена практика на ВКС не кореспондира с изводите на въззивния съд и се основа на признаци, различни от определящите при анатоцизма Не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК По следващия поставен материаланоправен въпрос също не се обосновава противоречие с установената практика на ВКС,формирана по отоношение на допълнителни спорзумения и анекси, сключени с кредитна институция по договори за кредит с потребители .В чл.10, ал.3 ЗЗД се забранява начисляването на лихва върху лихва в отношениеята между кредитни институции и граждани, което обхваща и този вид споразумения. Рефинансирането на стари,просрочени задължения не изключва санциониране за анатоцизъм ,когато с допълнителни споразумения по договори за кредит забраната е нарушена. За тези случаи е приложима изтъкваната от касатора практика на ВКС. В реш.№ 146 по т.д.№ 2615/2016 г. на І т.о. на ВКС, реш.№ 231 по т.д.№ 875/2017 г. на І т.о. на ВКС, реш. 65 от 06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017 г., І т.о. на ВКС и др. е установено разрешението ,че допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно. Принципното изискване към обективната новация да има за предмет действително задължение, също е решаващо съобразено от въззивния съд и въпреки поддържаното от защитата, разглеждането на последния по време договор (потребителски кредит) като новация спрямо предишните договори(издадени кредитни карти ),не спомага за констатиране на анатоцизъм при така установените правоотношениия между страните. Старият дълг,по прекратеното правоотношение във връзка с издадените кредитни карти ,не е формиран поради действието на клаузите, сочени от ответника като нищожни. На следващо място ,не е установено и задължението по иска да е формирано от вземане за лихви. Напротив, лихвите по кредитните карти на практика са погасявани от месечната вноска ,както разяснява вещото лице.Освен това, целия дълг по двете кредитни карти се погасява от длъжника чрез плащане а не чрез друг способ ,като съдържание на постигнато допълнително споразумение с новиращ ефект. Сключването на процесния потребителски кредит,по който ответникът не е изпълнявал задължението си съгласно погасителния план и дължи претендираната от него главница в исковия размер, е нов договор между страните,а не споразумение запазващо съществуването и променящо задължението по сключени предишни договори за издаване на кредитни карти. Със заемните средства по процесния, последващ договор,длъжникът погасява старите задължения. По силата на този договор възниква и нова ,друга облигационна връзка. Погасителният способ в случая е плащането от страна на длъжника,а не новацията и макар въззивният съд да погрешно да квалифицира споразумението поради връзката между двете последователно възникващи правоотношения,които са между едни и същи лица ,този съд решаващо е отчел,че именно поради погасяването чрез плащане не се опредметява капитализация на лихви.Няма уговорка, капитализираща лихва. Същевременно ,не е установено на практика да са били начислявани недопустимо лихви върху вземане,формирано от лихви. Констатациите по заключението на вещото лице по делото не дават основа за противоположните твърдения, поддържани от защитата. В чл.10, ал.3 ЗЗД се забранява начисляването на лихва върху лихва в отношениеята между кредитни институции и граждани. Рефинансирането на стари включително просрочени задължения не изключва санциониране за анатоцизъм ,когато забраната е нарушена. Приложното поле на забранатата обаче не допуска застъпваното от касатора отъждествяване на различни по правната си същност действия и последици. Санкцията за анатоцизъм не обвхваща издаването на кредитни карти за разплащания с определен лимит на кредитиране и механизма на погасяването на задълженията по тях. В този случай кредитът-както в усвоената, така и в неусвоената си част, поначало не се формира от лихви, както разяснава и вещото лице ,отклонявайки заключение по така поставена му от ищеца задача да посочи размер на „капитализирана“ лихва при двата договора за кредитни карти, към момента на прекратяването им ,тъй като няма такава. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.