Определение № 1143 от 03.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 808/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Х. срещу въззивно решение от 23.11.2009 г. по въззивно гр.д. № 900 /2009 г. на Софийски окръжен съд, г. о., 3 с-в., с което е потвърдено решение от 20.08.2009 г. по гр.д. № 173 /2009 г. на Сливнишкия районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу „АМ С.” Е. – гр. Б., с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, последният от които с цена 2,574 лева и за посочен период от време и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и излага основания за това, и иска да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса дали неинсулиново зависимият диабет представлява захарна болест, предвидена в чл.1,ал.1,т.6 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, които боледуват от тях, имат особена закрила съгласно чл.333,ал.1 КТ, като твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът „АМ С.” Е. не изразява становище. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.3 на Наредба № 5 да поиска медицински документи от работника и е представил тези документи за мнение на Т., което е оформено в експертно лечение, според което констатираното заболяване (неинсулинозависим захарен диабет - захарен диабет, ІІ тип, субкомпенсиран, без КСДС, на перорално лечение), не е от категорията заболявания, описани в подзаконовия нормативен акт, поради което за ответника не е възникнало задължение да отправи до инспекцията по труда писмено искане за разрешение за прекратяване на трудовия договор. Съдът е приел, че основанието за уволнение – намаляване на обема на работа е осъществено и уволнението е извършено законосъобразно, поради което исковете са основателни. Изведеният въпрос е материалноправен и от изложеното следва, че е включен в предмета на спора по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ и че съдът е основал на него извода си за приложението на чл.333,ал.1,т.3 КТ, за законосъобразността на уволнението и за основателността на исковете. Основателно е и твърдението, че в чл.1,ал.1,т.6 от Наредбата между обуславящите закрила е посочена захарна болест, без разграничение и изключване на разновидности и на форми на заболяване. Затова е необходимо изясняване на установеното в разпоредбата на чл.1,т.6 Наредба № 5 вр. чл.333,ал.1т.3 КТ правило, което означава, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1т.3 ГПК Спорът е трудов и жалбоподателят, който е служител, не дължи държавни такси за разглеждането му. Воден от изложеното съдът