Определение № 1086 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4643/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу решение № 107/20.07.2022 г. по в.гр.д. №275/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение №260004/18.04.2022год., на ОС Търговище, постановено по гр.дело №151/2018год., с която предявените от касатора срещу П. К. П. и Д. С. П. искове с правно основание чл.153 от ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество в посочен размер са отхвърлени. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът КПКОНПИ поставя въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е формулиран въпрос, относно това представляват ли имущество по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата. Сочи, че въззивното решение по този въпрос противоречи на решение №29/12.04.2021год., по гр.дело №1021/2019год., ІІІ г.о. на ВКС. Също така поради наличие на противоречива практика на ВКС е образувано тълкувателно дело №4/2021год. по описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение по въпросите:„1.Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Отговорът на тези въпроси имат значение за повдигнатите в касационната жалба на ищеца и изложението към нея въпроси, поради което, производството по настоящото делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд,