Определение № 62 от 26.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 520/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на Б. Т. Н. срещу въззивно решение №654 от 17.10.2013. по в.гр.д. №780/13 на ОС-Русе, с което е потвърдено първоинстанционното решение на РС-Русе, с което е отхвърлен установителен иск за недължимостта от ищеца на сумата от 8 915,75 лева –главница по договор за банков кредит, 534 лева-договорна лихва за периода 03.07. 2006 г. до 24.10.2006 г.и съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК_отм./ Ответникът по жалбата изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела до 10 000 лева. Вземането се основава на търговска сделка- договор за банков кредит и е с цена на всеки иск под 10 000 лева, поради което касационното обжалване в този случай е недопустимо. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение