Определение № 4466 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3597/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Е. А. Г. срещу определение на Софийски градски съд № 1264 от 26.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 259/ 2024 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 04.12.2023 г. по гр.д.№ 62716/ 2023 г. за прекратяване на производството по предявените от частната жалбоподателка против „Кремиковци“ АД /н./, искове за признаване за нищожни на заповед № 2551 от 27.08.2001 г. и на заповед № 1600 от 03.12.2008 г., с които трудовото правоотношение на Е. Г. с „Кремиковци“ АД /н./, е било прекратявано. При служебна проверка за допустимостта на частната жалба касационната инстанция констатира, че тя не подлежи на разглеждане по същество. С исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, пред съда е отнесен трудов спор по смисъла на чл.357 ал.1 КТ. Въззивните съдебни решения по искове, с които се разрешават трудови спорове, законодателят е изключил от обхвата на касационния контрол, с изключение на решенията по искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и за плащане на трудови възнаграждения и обезщетения с цена над 5 000 лв /чл.280 ал.3 т.3 ГПК/. Въззивно решение по иск, с който се търси обявяване на нищожността на заповеди за прекратяване на трудов договор и по същество се иска установяване, че за съответния период трудовото правоотношение е съществувало, не попада в изключенията по чл.280 ал.3 т.3 ГПК, затова касационният контрол върху него е изключен. Това важи и когато произнасянето на въззивния съд не е по същество, а по допустимостта на иска. Определението, с което този иск е приет за недопустим и производството по него е прекратено, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.4 ГПК /макар в обжалвания акт неправилно да е било посочено обратното/. Подадената частна касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд