Определение № 450 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3247/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по подадена от Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН], молба вх.№ 1588/ 28.01.2015 г., която по естеството си съставлява частна жалба срещу разпореждане на Бургаски окръжен съд № 236 от 15.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 1758/ 2014 г. С това разпореждане е върната подадената от Д. Г. Д. частна жалба срещу определение № ІV-2586/ 14.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 1758/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд, поради това, че не са отстранени в срок нередовностите й. Жалбоподателят поддържа, че окръжният съд не е имал основание да откаже разглеждането на въззивната му жалба срещу решение № 111/ 04.06.2014 г. на Поморийски районен съд и моли касационната инстанция да даде указания в тази насока. Според него въззивната жалба е подадена след срока по причина на сериозно негово заболяване и е следвало да намерят приложение разпоредбите на чл.63 ал.1 и 2 ГПК, а не тази на чл.63 ал.3 ГПК. Ответната по частната жалба страна – Г. Г. Д. - не взема становище. Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Пред Бургаски окръжен съд делото е образувано по частна жалба на Д. Г. Д. срещу разпореждане на Поморийски районен съд от 17.07.2014 г. по гр.д.№ 597/ 2013 г., с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решение № 111/ 04.06.2014 г. С определение от 14.10.2014 г. въззивният съд потвърдил обжалваното разпореждане. Жалба срещу това определение пред касационната инстанция не може да бъде подадена, съгласно чл.274 ал.4 ГПК, защото с решението на Поморийски районен съд са разгледани по същество и са отхвърлени предявените от Д. Г. Д. (сега частен жалбоподател) против Г. Г. Д. искове за заплащане на 3 777,40 лв – обезщетение за отчуждени валяци; 2 100 лв – обезщетение за лишаване от ползване на валяците; 1 750 лв – обезщетение за лишаване от ползване на навес и складове; 4 314, 72 лв и 413,43 – мораторни лихви. Съдът се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове, всеки от които е с цена под 5 000 лв и (съгласно чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.2 ГПК) не подлежи на касационно обжалване въззивното определение, което прегражда производството по така предявените искове (тъй като не би подлежало на касационно обжалване и въззивното решение по тях). Поради това е без значение дали частната жалба срещу определението от 14.10.2014 г. е страдала от нередовности и дали същите са били отстранени, както и спазен ли е срокът за подаване на въззивната жалба. Във всеки случай определението от 14.10.2014 г. слага край на производството, решение № 111/ 04.06.2014 г. на Поморийски районен съд по гр.д.№ 597/ 2013 г. е влязло в сила и подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение е недопустима. Тази жалба подлежи на връщане, обжалваното разпореждане достига до същия краен резултат, поради което няма основания да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд