Определение № 142 от 06.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1077/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. СТАР Р. О. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 5/17.01.2017 г. на АС – Велико Търново, постановено по т.д.№ 212/2016 г. С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 196/18.07.2014 г. по т.д.№ 1/2014 г. на ОС – Габрово, е отхвърлен предявеният от касатора иск против С. О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] за заплащане на сумата 60 498.04 лв. – обезщетение за претърпени загуби вследствие неполагане на грижата на добър търговец при изпълнение на поети ангажименти от ответника като подизпълнител на обществена поръчка, за която е бил сключен договор № Д.-37/25.04.2013 г. между Б. СТАР Р. Е. и Министерството на вътрешните работи; и в полза на ответника са присъдени разноските в производството, в размер на 21 130 лв. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, въз основа на които се претендира неговата отмяна и уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Моли се касационно обжалване на решението да се допусне по следните правни въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: 1/ По чл.280 ал.1 т.1 ГПК – Дължи ли въззивният съд допускане на направено доказателствено искане за експертиза за ново установяване на релевантен за делото факт, при наведени в отговора на въззивната жалба твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото; 2/ По чл.280 ал.1 т.2 ГПК – Подлежи ли на доказване в процеса фактът на неплащане от лице, което не е получило плащане; 3/ По чл.280 ал.1 т.3 ГПК – Твърдението на страните в гражданския процес за „неплащане” от трето за процеса лице, подлежат ли на доказване, по какъв начин се доказват и как се разпределя доказателствената тежест. Ответникът по касационната жалба С. О. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и на искането за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Искът, разгледан от първоинстанционния съд с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, преквалифициран от въззивния като такъв за ангажиране преддоговорната отговорност на ответника по чл.12 ЗЗД, е отхвърлен от състава на АС – Велико Търново, поради това, че ищецът не е доказал претърпени вреди, а именно – наложена санкция по чл.12.4 от договор № Д.-37/25.04.13 г. от страна на възложителя – Министерство на вътрешните работи, представляваща неустойка за неизпълнение в размер на 60 498.04 лв., съответна на 10 % от стойността на договора, поради недоставяне на оборудване, което ответникът като подизпълнител е следвало, но не е осигурил за изпълнението на договора, удържана /приспадната/ при заплащане на възнаграждението на ищеца. Апелативният съд е приел, че в подадената въззивна жалба и в отговора на въззивната жалба не са наведени съображения за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада по делото, както и че съдът на основание чл.146 ал.2 ГПК не е длъжен да указва на страните, че представените от тях доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им по фактите. По тези съображения е отказал да събере доказателствата, поискани от ищеца с отговора на въззивната жалба, относно размера на извършеното плащане по договора с МВР, чрез назначаване на ССЕ. Съдът намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ВТАС по първия формулиран от касатора процесуалноправен въпрос, обусловил извода за неоснователност на иска, за проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с указанията на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 09.12.2013 г., т.2, с оглед соченото от касатора противоречие между приетото в решението и задължителната практика на ВКС – основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Страната следва да бъде задължена да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1 209.06 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТССГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение