Определение № 584 от 16.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 555/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 23057/19.ХІІ.2019 г.) на М. А. И. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 2686 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 4.ХІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 2047/2019 г., с което е бил отхвърлен неговия пряк иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, воден срещу ответното ЗД „Бул Инс“ АД-София, в частта за разликата над присъденото му от първостепенния съд застрахователно обезщетение от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.VІ.2016 г. в очертанията на пешеходна пътека от кръговото кръстовище на 4-и километър в [населено място] и до пълния размер на тази негова искова претенция от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), като в полза на застрахователя са били присъдени разноски в размер на сумата от 900 лв. Оплакванията на касатора М. А. И. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в тези две негови части /отхвърлителна и за разноски/ както в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира отменяването му в посочените части и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекия иск на касатора срещу ответното ЗД „Бул Инс“ АД-София с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъдел уважен „за още 10 000 лв., т.е. изцяло“, ведно със законната лихва върху въпросната разлика и с присъждане на всички направени от И. разноски по водене на делото. Инвокирани са доводи, че „присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо занижено, при условие, че лимитът по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е в размер на 1 000 000 лв.“, както и че „законодателят е предвидил такъв лимит на застраховката, за да може пострадалите да бъдат адекватно обезщетени“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, означено като молба (вх. 589/14.І.2020 г. по описа на САС), касаторът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че обжалваното решение е „в противоречие с практиката на ВКС“, понеже присъжданите от последния застрахователни обезщетения били по-високи „от присъденото в случая застрахователно обезщетение“. Докато от значение за точното прилагане на закона – „в случая чл. 52 ЗЗД“, била необходимостта съдебната практика по приложението на този текст да се уеднакви, „а оттам точното прилагане на закона има значение за развитието на правото“. Ответното по касация застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по прекия иск на М. И. И.. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на М. А. И. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да потвърди решението на първостепенния съд в атакуваната негова отхвърлителна част по прекия иск на И. срещу застрахователя „Бул Инс“ АД-София, въззивната инстанция е приела за недоказано защитното възражение на последния за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца настоящ касатор, а въз основа на обсъдените в съвкупност доказателства по делото е изградила решаващия си правен извод, че справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е сума в размер на 25 000 лв., съобразявайки в тази връзка данните, че в хода на процесното ПТП от 20.VІ.2016 г. настоящият касатор е получил счупване на лявата малкопищялна кост в долната й част в областта на глезенната става, което обстоятелство е наложило провеждане на консервативно лечение, изразяващо се в гипсова имобилизация на лява подбедрица за срок от 30 дни и последващ свалянето на гипса курс за рехабилитация. По време на лечението си И. е търпял болки и страдания, като през първите 20 дни те са били с по-голяма интензивност. При преглед, извършен на 11.ІХ.2017 г. е установен запазен обем на движение на лявата глезенна става, като пострадалият от процесното ПТП пешеходец съобщава, че чувства болки и нестабилност при натоварването й. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/10.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда този въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантен за изхода на делото правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат релевираните допълнителни основания за това /по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В настоящия случай обаче, касаторът И. не е формулирал в молбата си от 14.І.2020 г. до САС, имаща характера на негово изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, какъвто и да било въпрос – бил той материално- или процесуалноправен, като обуславящ изхода на делото, ограничавайки се до повтаряне на оплакването си за постановяване на атакуваното решение при допуснато от САС нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. В заключение, погрешното отъждествяване от този касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение