Определение № 16 от 09.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2542/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 56135/ 23.04.2018 година на Л. К. П. от [населено място], заявена чрез адв. И. К. -САК срещу Решение No 1717 от 19.03.2018 година по гр.В.д. Nо 860/2018 година на СГС-ГК, ВО- IV „г“, по извършване на делбата на основание чл. 348 ГПК. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.Навеждат се доводи за неправилно тълкуване и приложение на чл. 349, ал.1 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса относно точното приложение на чл. 349, ал.1 ГПК в хипотезата на делба между бивши съпрузи на неподеляем жилищен имот и възможността същият да бъде възложен на съпругата, на която е предоставено упражняване на родителките права по отношение на ненавършили пълнолетие деца, родени от брака, без значение кога същите навършват годините за пълнолетие. Не се сочат актове на ВКС, задължителна съдебна практика, нито актове на КС на Република България или актове на СЕС. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 ГПК. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касацията чрез адв.К.- САК, с който се поддържа, че липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1 и на чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол по отношение на обжалваното решение, а по същество се взема становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед предмета на делото- делба във втората фаза. След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона – чл. 280, ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, нито на чл. 280, ал.2 ГПК. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по извършване на делбата на неподеляем жилищен имот- апартамент в [населено място] чрез изнасянето му на публична продан. Прието е, че не може да бъде уважена претенцията на бившата съпруга Л. П. за възлагане на недвижимия имот по реда и на основание чл. 349, ал.1 ГПК, тъй като родените от брака деца- К.- [дата на раждане] и А.- [дата на раждане] са навършили пълнолетие към датата на приключване на устните състезания във въззивната инстанция- 14.07.2017 година. Наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на закона са свързани с виждането на защитата на касатора, че фактът на навършване пълнолетие на родените от брака деца е ирелевантен за приложение разпоредбата на чл. 349, ал.1 ГПК в хипотеза на делба на неподеляем недвижим жилищен имот между страни-бивши съпрузи, придобит от същите по време на брака им. За да обоснове неприложимостта на чл. 349,ал.1 ГПК въззивният съд се е позовал на задължителните разяснения по приложението на чл. 349, ал.1 ГПК дадени с т.5 на ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС. Доколкото съдът е съобразил изцяло приложението на закона съобразно цитираната задължителна съдебна практика, то поддържаното с изложението на касатора искане за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е неоснователно.Не може да се приеме, че са настъпили промени на обществените отношения или е налице нова насока в практиката на съдилищата, която налага преразглеждане на разясненията по цитираното тълкувателно решение, поради което не може да се приеме и виждането на касатора за наличие евентуално на основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.2 ГПК касаторът следва да посочи съответните актове на КС на Република България или на Съда на Европейския съюз / СЕС/ на базата на които актове се извърши преценката на етапа на селекция в производството по чл. 288 ГПК. Липсата на цитиране и/ или представяне на съответните актове изключва възможността за преценка от страна на касационната инстанция. Не може да се приеме наличие и на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК. „Очевидната неправилност “ като основание за допускане на касационното обжалване предполага порок на обжалваното решение, който сочи на грубо и явно нарушение на закона без необходимостта от съпоставка и преценка със задължителна или друга практика на съдилищата. Доколкото такъв порок не може да бъде констатиран в настоящия случай, то и искането да се допусне касационното обжалване на това основание не може да бъде уважено. По направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски за производството: При изложените съображения за недопускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането за присъждане на разноски за основателно на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Приложеният Договор за правна защита и съдействие 777588 от 18.06.2018 година на адв. К. – САК ( л.12) доказва размера на сумата, която следва да бъде присъдена за възстановяване на направените за защита в касационното производство разноски, а именно в размер на 500 лв. ( петстотин лева ). По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия