Решение № 68 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 999/2011 г.

Решение № 68 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 999/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Б. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез адвокат Л. П. против въззивно решение на Варненски окръжен съд, ГО, IV с-в № 439/11.04.2011 г., постановено по гр. д. № 211/2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Варненски районен съд, ХХVI състав № 4340/14.12.2010 г., постановено по гр. д. № 11151/2010 г., с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, предявени от Е. Б. П. против [фирма], [населено място] за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение по периоди, както следва: м. юни 2008 г. - 1837.34 щ. д., м. юли 2008 г. -4100 щ. д., м. август 2008 г. - 4100 щ. д., м. септември 2008 г. -4100 щ. д., м. октомври 2008 г. -4100 щ. д., м. ноември 2008 г. -4100 щ. д., м. декември 2008 г. -1455.00 щ. д., както и обезщетение за забава по месеци за периода м. юни 2008 г. -17.07.2010 г., ведно със законна лихва върху сумите-главници от предявяването на исковете до окончателното изплащане на сумите. За ответника по касация [фирма], [населено място] касационната жалба е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Д. В. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 1411/29.12.2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правен въпрос от значение за изхода на делото, а именно: Следва ли, след като е установено по делото сключен между страните писмен трудов договор, копие от който не е връчено на работника, поради неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 63, ал. 1 КТ, неблагоприятните последици от това да са работника. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че жалбата е основателна. Въззивният съд е отхвърлил исковете за неизплатено трудово възнаграждение и лихва за забава, като е приел за неизпълнена доказателствената тежест на ищеца за установяване трудово правоотношение между него и ответното дружество. Решението е неправилно. Постановено е при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Налице са касационни основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд е провел лично разпит на свидетеля капитан Н. М.. С показанията на капитан Н. М. е установено, че трудовите договори са били сключвани на борда на кораба по намиращата се в компютъра проформа, че писмените договори са работодателя [фирма] са били подписвани от капитана на кораба, действащ от името и за сметка на корабособственика, че лично той, в качеството на капитан на кораба, на самия кораб е изготвил трудовия договор на ищеца, че трудовият договор на ищеца е бил подписан от ищеца и от капитана на кораба за работодателя, че писменият договор е бил предаден лично от капитана на кораба в офиса на дружеството корабособственик [фирма] в [населено място] лично на управителя на дружеството С. С. При обсъждане на събраните по делото доказателства свидетелските показания на капитан Н. М. напълно са игнорирани. По въпроса за доказателствената тежест във връзка с установяване на обстоятелството имало ли е между страните трудово правоотношение, възникнало по силата на писмен трудов договор: С определение № 415/9.02.2011 г., по повод въззивната жалба на ищеца, въззивният съд е указал на ответното дружество [фирма] да представи копие от трудовия договор, сключен с ищеца Е. П. с предупреждение за последиците от възпрепятстване на доказването по чл. 161 ГПК, в случай, че дружеството създаде пречки за събиране на това доказателство. Във връзка с показанията на капитана на кораба свидетеля Н. М. въззивният съд повторно с протоколно определение от с. з. на 28.02.2011 г. е задължил ответното дружество на основание чл. 190 ГПК да представи предадения от капитана на кораба трудов договор с ищеца, както и месечни ведомости за заплати на екипажа на кораба "СиУинд". С посочените разпореждания до ответника съдът фактически е прехвърлил доказателствената тежест върху ответника по отношение събирането на това доказателство /трудовия договор между страните/. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК съдът е разполагал с процесуалната възможност да приеме за доказани фактите, относно които ответната страна е създала пречки за събиране на посоченото доказателство с оглед особеностите на конкретния случай, а именно: изготвяне на трудовия договор на ищеца за длъжността "главен механик" на самия кораб, съхраняване на едно копие от договора в корабна папка, предаване на копие от трудовия договор на управителя на дружеството-работодател и липса на данни за връчване на копие от договора на ищеца в качеството му "главен механик" на моторен кораб "СиУинд". При тези специфики на конкретния случай и неприлагане разпоредбата на чл. 161 ГПК без да изложи съображения в тази насока съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Въззивният съд не е обсъдил и преценил събрани по делото писмени доказателства, видно от които ответното дружество е корабособственик на моторния кораб "СиУинд", съответно работодател на ищеца-електронна разпечатка от международна информационна система на кораби - Equesis, разпечатана от Дирекция "Морска администрация" - В., доказващо, че собственик и мениджър на процесния кораб, плаващ под панамски флаг е ответното дружество; Постановление на ВРП от 11.03.2011 г. по пр. пр. № 20345/2010 г. по повод жалба на ищеца за извършено престъпление по чл. 209 НК срещу управителя на дружеството С. С., в което е цитирано признание на управителя С. С., че кораб "СиУинд" е собственост на [фирма]-В. и че дължи парични средства на ищеца Е. П. за работата му през 2008 г. на длъжността "главен механик" на кораба; корабни ведомости за работни заплати, в които фигурира ищеца на длъжност "главен механик", оформени с подписа на капитана и корабен печат и одобрени с подписа на управителя С. С. Ако бе обсъдил и преценил посочените събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът е следвало да приеме, че макар и да не материализират в себе си самия трудов договор, установяват по безспорен начин съществуване на трудовия договор и спазване на изискуемата за действителността му писмена форма. В тази връзка съдът е следвало да съобрази спецификите на конкретния случай-трудов договор сключен на борда на кораб, непосредствено преди отплаването, поставящ моряка в различни условия от предвидените с чл. 62 сл. КТ, регламентиращи сключване и изпълнение на трудовия договор и възможностите за защита при нарушаването им. Решението следва да се отмени и ВКС да се произнесе по същество на спора. Предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат съгласно допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Д. Н. П. от 23.11.2010 г., с корекция по протокол от с. з. на 1.12.2010 г. по гр. д. № 11151/2010 г. на В., както следва: неизплатено трудово възнаграждение за периода 3.06.2008 г. до 11.12.2008 г. в размер на сумата 23 379.67.03 щ. д. Сумата следва да се присъди ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба-19.07.2010 г. до окончателното изплащане. За разликата до пълния предявен размер на иска за сумата 23 500.00 щ. д. искът е недоказан, не се поддържа /писмена защита от 3.12.2010 г./, в тази част въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Отхвърлителното първоинстанцонно решение по иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ за мораторна лихва не е обжалвано с въззивната жалба и е влязло в сила. На ищеца следва да се присъди сумата 420.00 лв. за направените по делото разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение