Определение № 114 от 17.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 84/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Р. Кеменчеджиев от [населено място] срещу определение № 16573 от 14.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 14906/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател частна жалба против разпореждане от 26.08.2011 г. по гр. д. № 21388/2007 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната въззивната жалба на С. Кеменчеджиев против решение от 30.04.2008 г. по гр. д. № 21388/2007 г. на Софийски районен съд, с което са разгледани предявени против него осъдителни искове на [фирма], квалифицирани с правно основание чл.19 от Наредбата за задължително застраховане /отм./ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумите 1 035 лв. и 548.16 лв.,. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага доводи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушения на закона. В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът ЗАД [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ оспорва частната касационна жалба като недопустима, алтернативно - като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена на 07.12.2011 г. - след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИДГПК обжалваемостта на атакуваното определение и допустимостта на жалбата следва да се преценяват съобразно въведените с изменението на чл.280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК процесуални правила. С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на въззивна жалба срещу съдебно решение, с което са разгледани обективно съединени искове, всеки с цена под 10 000 лв. Ищецът е търговец - застрахователно акционерно дружество, извършващ по занятие търговски сделки - застрахователни сделки чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, а претендираните с исковете вземания произтичат от правоотношение с източник застрахователна сделка. Изложеното обосновава извод, че въззивното определение е постановено по търговско дело с цена на обективно съединените искове под 10 000 лв., поради което е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,