Определение № 3301 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3922/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 6925 от 17.07.2023 г. на С. С. С., [населено място], подадена чрез адвокат Г. В., срещу въззивно решение № 239/14.06.2023 г. по в. гр. д. № 243/2023 г. на Окръжен съд - Плевен. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства и може ли съдът да възприема за доказани факти, за които не са събрани доказателствени средства, които да сочат наличието на такива факти; 2. Следва ли показанията на заинтересовано лице по реда на чл. 172 ГПК да бъдат взети предвид, когато съответстват на останалите събрани по делото доказателства и не им противоречат; 3. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила; 4. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 583 ГПК, когато се касае за загуба на слуха, при която с лицето не може да бъде осъществен нормален словесен контакт, за който да не се изискват някакви специални условия – да се говори от близко разстояние, ясно, отчетливо, високо, лицето да може да вижда говорещия, за да следи движението на устните му и пр.; 5. Нищожен ли е на основание чл. 40 ЗЗД договорът за покупко-продажба, по който представителят на продавача, действащ за себе си и като купувач, са се споразумели за цена на продавания имот, неколкократно по-ниска от пазарната; 6. Какво е значението на пълномощното, въз основа на което е сключен оформеният с нотариалния акт договор в частта му, с която е декларирано, че продажната цена е получена от продавача преди подписването на договора за покупко-продажба и чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в пълномощното, съответно в нотариалния акт е невярно, и с какви доказателствени средства; 7. Какъв е характерът на срока, предвиден в чл. 32, ал. 2 ЗЗД, и от кой момент започва да тече той за исковете за унищожаване на договор поради грешка и измама. Ответниците по касационната жалба Т. Х. П. и С. Х. П., [населено място], са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорват жалбата и по същество. Претендират сторените в настоящото производство разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение №348/12.12.2022 г. на РС- Червен бряг по гр. д. № 346/2021 г., в частта с която е отхвърлен като недопустим предявеният от С. С. С. срещу Т. Х. П. и С. Х. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижимите имоти, посочени в договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обктивиран в нотариален акт № 18/2016 г., и договор за покупко-продажба на имоти, обективиран в нотариален акт № 120/2016 г., като е постановено друго, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/21 ид. ч. и върху 1/3 ид.ч. от съответните процесни имоти е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени: 1/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността поради липса на основание на пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис № 7061/22.04.2016 г. и с нотариално удостоверяване №7062/22.04.2016 г. и пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис №7717/05.05.2016 г. и с нотариално удостоверяване на съдържание №7718/05.05.2016 г.; 2/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността поради противоречие с добрите нрави на пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис № 7061/22.04.2016 г. и с нотариално удостоверяване на съдържание №7062/22.04.2016 г. и пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис №7717/05.05.2016 г. и с нотариално удостоверяване на съдържание №7718/05.05.2016 г.; 3/ предявените от С. С. срещу Т. П. искове с правно основание чл. 28 и чл. 29 ЗЗД за унищожаване, като извършени при измама или при грешка на пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис № 7061/22.04.2016г. и с нотариално удостоверяване на съдържание №7062/22.04.2016 г., и пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис №7717/05.05.2016 г. и с нотариално удостоверяване на съдържание №7718/05.05.2016 г.; 4/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността поради липса на представителна власт на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 18/2016 г. и договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 120/2016 г.; 5/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване за нищожни, като сключени във вреда на представлявания, на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 18/2016 г. и договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 120/2016 г.; 6/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се иска да бъдат развалени поради неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на цената по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 18/2016 г. и договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 120/2016 г.; 7/ предявеният от С. С. срещу Т. П. и С. П. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, с които се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за лишаване от право на ползване на процесните земи. Въззивният съд е приел, че ищецът е наследник по закон на С. Б. С., починал на 08.09.2019г. С. е притежавал по наследство по 1/21 ид.ч. от земеделски имоти /описани/, реституирани по реда на ЗСПЗЗ на наследници на И. С., както и 1/3 ид.ч. от реституираните земеделски земи на наследници на П. С.. С пълномощно с нотариална заверка на подписа № 7061/22.04.2016г. и нотариална заверка на съдържанието № 7062/22.04.2016г. на Нотариус рег.№ 107, с район на действие СРС – С. С., С. С. е упълномощил Т. Х. П. да продава, както намери за добре и на цена, каквата прецени, включително и на себе си, съгласно чл.38 ЗЗД, подробно описаните земеделски имоти, като е декларирал, че при подписването на пълномощното е получил напълно и в брой от упълномощения уговорената цена. С пълномощно с нотариална заверка на подписа № 7717/05.05.2016г. и нотариална заверка на съдържанието и № 7718/05.05.2016г. на Помощник – нотариус М. П. при Нотариус С. С., С. С. е упълномощил Т. Х. П. да продава, както намери за добре и на цена, каквата прецени, включително и на себе си, съгласно чл.38 ЗЗД, подробно описаните земеделски имоти, като е декларирал, че при подписването на пълномощното е получил напълно и в брой от упълномощения уговорената цена. С договор за покупко – продажба на недвижим имот по нотариален акт № 18/03.10.2016г. С. С. и Е. А. С., чрез пълномощника си ответника Т. П., съгласно горното пълномощно, са продали на Т. П. общо 1/12 ид. част от описаните дванадесет земеделски земи – наследство от И. С., за уговорената продажна цена от 685 лева, като е посочено, че сумата е заплатена от купувача на продавачите напълно и в брой в деня на подписване на договора, при данъчна оценка на идеалната част в размер на 681,92 лв. С договор по нотариален акт № 120/11.05.2016г. С. С. чрез пълномощника си ответника Т. П., съгласно горното пълномощно, е продал на Т. П. 1/3 ид. част от описаните по-горе десет земеделски земи, като уговорената продажна цена е в общ размер на 1 760 лева, заплатена от купувача на продавача напълно и в брой в деня на подписване на договора, при данъчна оценка на идеалната част в размер на 1 757,93 лева. С решение по гр.д. № 814/2015г. на ЧРС от 16.06.2016г. е допусната делбата между Т. П., П. П.,М. С., Д. Д. и М. Д. на процесните земеделски имоти. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционното решение е обжалвано в частта по исковете по чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.28 ЗЗД, чл.29 ЗЗД, чл.42 ал.2 ЗЗД, чл.40 ЗЗД, чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Спорни по делото са въпросите нищожни ли са упълномощаванията, извършени от наследодателя на ищеца в полза на ответника поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД; поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД; унищожаеми ли са упълномощаванията поради измама или поради грешка – чл.28 и чл.29 ЗЗД; недействителни ли са договорите за покупко – продажба на процесните имоти поради липса на представителна власт – чл.42, ал.2 ЗЗД; недействителни ли са същите, като сключени във вреда на представлявания – чл.40 ЗЗД; следва ли да бъдат развалени същите поради неплащане на цената от страна на купувача по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението, че пълномощните, с които са сключени процесните договори за покупко-продажба, са нищожни поради липса на форма. Проследил е установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и изложените правни изводи, като е обсъдил медицинската документация, заключението на медицинските експертизи и гласните доказателства. Приел е, че С. С. е страдал от двустранен неврит на слуховите нерви, установен към 2014 г. Съгласно заключението на д-р Г. Н., макар С. да е бил с функционален дефицит до степен на практическа глухота, при употреба на слухов апарат комуникацията с него е била възможна. Упълномощаванията са извършени на 22.04.2016г. и на 05.05.2016г. и по делото не е категорично установено, че при нотариалното удостоверяване е било наложително приложението на чл.583 ГПК. При условията на чл. 172 ГПК, поради евентуална заинтересованост с оглед данните по делото, са преценени показанията на И. З. – майка на ищеца и бивша съпруга на С. С., в които се посочва, че З. е предложила на С. да му закупи слухов апарат, но той категорично й е отказал. Обсъдени са показанията на Д. Д., който е посочил, че чичо му С. С. не чувал, затова, когато контактувал с него, било наложително да говори на висок тон, но двамата са комуникирали, вкл. по телефона, и са се разбирали. Обсъждал е с него земеделските земи, за които С. твърдял, че ги е дал под наем. Във връзка с делото за делба свидетелят се свързал с Т. П., който му обяснил, че С. е продал идеалните си части, за което имал и разписка. Свидетелят не е обяснил дали е казал на С. за разговора си с Т.. С оглед тези показания и показанията на разпитаните в качеството им на свидетели нотариус С. и помощник- нотариус П., въззивният съд e установил, че макар с „практическа глухота“, с или без слухов апарат, данните по делото сочат, че преди и след упълномощителните сделки С. С. е могъл да осъществява комуникация. Показанията на нотариусите са, че не е констатирано състояние на С., при което той да не чува и разбира какъв документ подписва. Преди подписване на пълномощните се провеждат разговори с лицето за извършваните действия, установява се дали е контактно, адекватно и разбира смисъла на тези действия. Не е възможно да се извърши заверка на подпис и съдържание, без да се установи, че лицето е наясно с документа, който подписва, поради което го одобрява и полага подпис. В случая нотариусите са контактували нормално със С., не е констатирано, че не чува, а че съзнава своите действия, затова не е извършено и отбелязване в нотариалните удостоверявания по реда на чл.583 ГПК. С това съдът е приел, че не е проведено пълно доказване на факта на нищожност на пълномощните поради липса на форма, с оглед неизпълнение на задълженията по чл. 583 ГПК при нотариално удостоверяване. За недоказано е преценено и твърдението за нищожност на упълномощителните сделки поради противоречие с добрите нрави, тъй като в пълномощното изрично е предвидено, че Т. П. може да договаря сам със себе си при продажба на правата на С. върху идеалните части от наследствените имоти в изпълнение на чл. 38 ЗЗД. С. С. е декларирал, че е получил напълно и в брой от упълномощения уговорената цена за прехвърлените идеални части от земите, с което се установява, че цената по договорите за покупко-продажба е платена и искът за тяхното разваляне е приет неоснователен. Не е установено и пълномощните в полза на Т. П. да са унищожаеми поради измама или грешка, доколкото правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, която започва да тече деня на едностранните волеизявления – 22.04.2016 г. и 05.05.2016 г, а исковата молба е подадена на 16.03.2021 г. Съдът е направил извод, че след като упълномощителните сделки не са нито нищожни, нито унищожаеми, то и договорите за покупко-продажба не са недействителни поради липса на представителна власт по иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Посочено е още, че цената на идеалните части от процесните земеделски земи не е под данъчната оценка, поради което макар сделката да е сключена под пазарната цена, това не я прави безвъзмездна, съответно сключена във вреда на представлявания съгласно чл. 40 ЗЗД. По отношение на исковете по чл.87, ал.3 ЗЗД и чл. 108 ЗС е прието, че след като наследодателят на ищеца се е разпоредил със своите права върху идеалните части от процесните земеделски земи, то С. С. не се легитимира като техен собственик по наследство. Налице е плащане на цената, установено от писмените и гласни доказателства, поради което искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен. С оглед липсата на активна материалноправна легитимация на собственик за ищеца, като неоснователен е приет и искът по чл. 59 ЗЗД. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първите три въпроса не обосновават допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са решени в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Също така трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е обсъдил защитните тези на страните, относимите писмени и гласни доказателства, въз основа на които е изложил фактически и правни изводи. Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил мотиви по спорните въпроси във въззивното производство. Анализирал е свидетелските показания и заключението на медицинската експертиза и е изложил мотиви, защо счита, че тезата на ищеца за порок на нотариалното удостоверяване, на пълномощните, а оттук и на договорите за покупко-продажба, е недоказана. Обсъдил е доказателствата, въз основа на които е приел, кои релевантни за спора факти са установени и кои са неосъществили се. Посочил е, защо не следва да се кредитиарт показанията на свидетелката З.. С установената практика на ВКС /решения №176/2011г. по гр.д.№759/2010г., ІІг.о., № 183/2017г. по гр.д.№ 4028/2016г., ІVг.о., № 65/2010г. по гр.д.№ 4216/2008г., ІVг.о., № 700/2010г. по гр.д.№ 91/2010г., ІV г.о./ се приема, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди дали е налице противоречие между тях, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Като преценява свидетелските показания и данните за заинтересованост, съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не се дава вяра на показанията на някой свидетел. Като преценява данните съдът може да приеме, че заинтересован свидетел може да е възприел вярно и добросъвестно да възпроизвежда релевантните факти, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост, да е възприел някои факти погрешно. Въззивният съд е приел, че показанията на З. не установяват твърденията на ищеца, че наследодателят му към релевантния момент на упълномощаването не е могъл да контактува поради пълна глухота и липса на слухов апарат /отказал предложението й да му купи/. В тази връзка са отчетени данните от останалите гласни доказателства и заключението на медицинската експертиза, което не е изключило възможността за протезиране на слуха. Четвъртият въпрос е зададен при фактическа обстановка, каквато не е приета за категорично установена от въззивния съд. Той не е приел, че разпоредбата на чл.583 ГПК е неприложима, макар да се касае за лице, с което поради пълна загуба на слуха, не може да се осъществи нормален словесен контакт, за който да не се изискват никакви специални условия /да се говори от близко разстояние, високо, лицето да вижда говорещия и движението на устните му/. Приел е, че не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че към момента да нотариалното удостоверяване на упълномощаването, състоянието на С. е предполагало да бъде специално обезпечено участието в производството. От доказателствата по делото съдът е приел, че С., в качеството си на участник в нотариалното производство, е бил наясно със съдържанието на пълномощното, одобрил го е и го е подписал. Като съобразено с конкретните факти по делото, въззивното решение не влиза в противоречие с посоченото решение на ВКС /№138/2013г., по гр.д. №684/2012г., І г.о./. Несъгласието на касатора с фактическите констатации на въззивния съд е въпрос по същество, който изисква преценка на доказателствата и фактите по правния спор, което не може да бъде предмет на производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Петият и шестият въпроси, касаещи приложението на чл.40 ЗЗД, също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно ТР №5/2016, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД, се състои от два елемента: обективен – договорът, сключен от представителя, е във вреда на представлявания, като се има предвид обективно увреждане на интересите на последния, което не е незначително, и субективен – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна за увреждане на представлявания, което се свежда до тяхната недобросъвестност относно увреждане на представлявания. Недобросъвестността подлежи на доказване и преценката за наличието й се извършва с оглед конкретните обстоятелства, но винаги към момента на сключване на договора. Фактът на уговорената по-ниска от пазарната цена на имота към момента на сключване на договора, сам по себе си не обуславя извод, че пълномощникът е злоупотребил с оказаното му доверие и е нарушил правилата на морала, споразумявайки се с насрещната страна във вреда на представлявания. Елементите от фактическия състав на чл.40 ЗЗД подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, каквото в случая е прието, че не е проведено. Прието е за установено, че продавачът е предоставил правомощия на упълномощения да продаде имота на каквато цена прецени, като договаря и сам със себе си, без да са посочени допълнителни съображения, поради които изразява такава воля. Изрично е вписано в пълномощните, че продажната цена /на идеални части от отделните ниви/ е получена от продавача към момента на съставянето им, т.е.упълномощителят /продавач/ е преценил каква цена иска да получи, което изключва увреждане на неговия интерес от страна на пълномощника. В рамките на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД страните /упълномощител и пълномощник/ сами могат да изберат начин да уредят взаимоотношенията си, вкл.отчетната сделка. Получаването на продажната цена /паричното задължение на купувача към продавача/ е прието за изпълнено чрез удостоверяване на предварителното получаване на сумата от страна на продавача в подписаното от него нотариално заверено пълномощно. Последният въпрос от изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото съдът е приел, че е изтекъл тригодишният срок по чл.32, ал.2 ЗЗД /от датата на сделките/ за завеждане на исковете за унищожаемост на упълномощителните сделки, като атакуваните сделки не са унищожаеми поради грешка или измама. Ищецът е обосновал в исковата молба, че наследодателят му е имал погрешна представа за съдържанието на правата, които делегира с пълномощните, като е бил въведен умишлено в заблуждение от ответника, респ. считал е, че отдава имотите под наем. Посочил е, че той узнал за сделките след смъртта на баща си /08.09.2019г./. Тригодишният давностен срок за предявяване на исковете е изтекъл още преди да почине упълномощителят, а нов срок за наследникът му не може да се приеме, че тече. Доказателствената тежест за по-късното откриване на грешката в предмета на договора е в тежест на ищеца, която в случая е приета за неизпълнена. Поначало волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици, в зависимост от това, кой е предизвикал невярната представа. Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана от насрещната страна умишлено /или от трето лице, но насрещната страна е знаела/. Когато релевантната погрешна представа е предизвикана по друг начин от насрещната страна или трето лице /неволно, без умисъл/, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата, е налице грешка. В случая не са констатирани данни упълномощителят да е считал, че е налице измама, респ. грешка при упълномощаването, а доказването им не е проведено, като се отчетат съдържащите се в обсъдените пълномощни ясни изявления на упълномощителя, който е определил обема на пълномощията /вкл. прекратяване на сключени договори за аренда/, потвърдената от експертизите по делото автентичност на пълномощните и неустановеността на порок в нотариалното удостоверяване. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на производството по чл.288 ГПК касаторът дължи заплащане на направените от ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно представените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.