Определение № 60311 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3062/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 984 от 02.04.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 886/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 21.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4253/2020г. на Софийски градски съд за прекратяване производството по отношение на ответната страна Българската търговско промишлена палата. Частният жалбоподател - „Драгоево“ ЕООД, чрез адв. Т. К. от САК, излага съображения, че в обжалваното определение са разрешение процесуални въпроси от значение за спора, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от БТПП представлявано от председателя на УС – Ц. С., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Производството е било образувано по иск предявен от „Драгоево“ ЕООД срещу държавата и БТПП с правно основание чл.2в,т.2 ЗОДОВ за сумата 25000лева –обезщетение за вреди от неправилно имплементиране на общностни норми в националното законодателство и постановяване на администативен или съдебен акт в нарушение правото на ЕС, предявен като частичен от 50000лева. С определение от 21.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4253/2020г. на Софийски градски съд е прекратено производството по иска отношение на ответната страна Българската търговско промишлена палата. За да постанови своето определение и да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е приел, че от представеното удостоверение на СГС по фирмено дело № 15445/1991 г. Българската търговско - промишлена палата е юридическо лице с нестопанска цел. Взета е предвид разпоредбата на Раздел – I: Общи разпоредби - чл.1, ал.1, според която „Българската търговско - промишлена палата е независимо сдружение за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на стопанските интереси на своите членове и съдействие за европейската и международна интеграция на Република България“, Решаващият състав на въззивния съд приема, че БТПП е сдружение и не притежава белезите и характеристиките на държавен орган или държавно учреждение по смисъла на ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица. В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в своето определение въззивния съд се е произнесъл по въпросите: 1/ Кой е допустимия процесуален ред за ангажирането на юридическа отговорност на юридическо лице с нестопанска цел упражняващо правораздавателна функция, регулирана от Държавата и от правото на Европейския съюз?; 2/ Когато противоправното деяние е извършено солидарно от два правни субекта, за единия от които е предвиден процесуален ред, по кой процесуален ред е допустимо да се разглежда производството срещу двамата пасивно солидарни деликвенти? Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като по поставените за разглеждане въпроси не е налице формирана съдебна практика. Формулираните от жалбоподателя правни въпроси са свързани с реда, по който следва да се обезщетят вреди причинени от арбитражен съд за неприлагане правото на ЕС и отговорът на същите е, че доколкото арбитражните съдилища не са държавни институции /въпреки, че решенията им имат присъщите на държавните съдилища правни последици/, а отношенията между арбитрите и страните по арбитражното споразумение нямат публичноправен характер, то е недопустим иск по чл.2в ЗОДОВ за търсене отговорност на БТПП, тъй като арбитражът не е публичен орган, който нарушавайки на правото на ЕС да е причинил вреди, които следва да поправи. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е изрично създаден, за да реализира единствено отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от актове, действия или бездействия на публични органи. Законът за задълженията и договорите е създаден да регламентира деликтната отговорност на частноправните субекти. Той се прилага от гражданския съд и при искове за отговорността на държавата поради липсата на специален закон, който да уреди отношенията между държавата и частноправните субекти при нарушение на задълженията на публичните власти извън ограничените хипотези на ЗОДОВ. Същностна характеристика на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Съюза е нейната обективност. В решенията на Съда на ЕС се приема, че принципът на извъндоговорна отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. От член 4, параграф 3 ДЕС и принципа на лоялното сътрудничество произтича и правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза. Изчерпателно регламентираният предметен (като вид дейност) обхват на отговорността на държавата от дейността на нейните правозащитни и административни органи в ЗОДОВ, също не води до извод за различен характер на отговорността на държавата по двата иска, а показват само различен субективен и предметен обхват на отговорността. И в своята практика съдът на ЕС подчертава, че отговорността на държавата възниква когато публичен орган е извършил нарушението, а в случая БТПП не е такъв орган. В практиката си - обективирана и в решение по гр.д. № 1553/2017 г. на IV – г.о., Върховният касационен съд приема, че арбитражът е разрешаване на спор от трето лице, овластено от страните по спора с това правомощие. Посочва се, че за разлика от арбитража ad hoc арбитражната институция се учредява с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да й бъдат възложени в бъдеще и затова тя има органи, както и Правилник, според който се образува арбитражен съд по конкретното дело и се разглеждат арбитражните дела. Приема се, че тъй като арбитражът е частен, а не държавен съд, отношенията между арбитрите и страните по арбитражното споразумение имат, въпреки правораздавателната функция на арбитража, частноправен характер, а не публичноправен характер и се касае за особено гражданскоправно отношение, по силата на което арбитърът е длъжен да разгледа и реши възложения му спор, а страните, възложили му спора му дължат възнаграждение. Приема се също така, че арбитражното решение се основава на арбитражното споразумение, поради което не е държавен акт, а едностранно волеизявление с частноправен характер. С оглед на така дадения отговор на поставените за разглеждане въпроси настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да се остави в сила, доколкото в същото е прието, че арбитражните съдилища не са държавни институции, поради което е недопустим иск по чл.2в ЗОДОВ за търсене отговорност на БТПП. Предвид изложените съображения съдът: