Определение № 190 от 26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2097/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. С. С. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №946 от 19.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №6684/17 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 01.08.2017 г. по гр.д. № 11379/15 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД“БУЛ ИНС”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 01.12.2013 г., за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до пълнопредявения -350 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност при определяне размера на обезщетението и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, както и че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба ЗД“БУЛ ИНС”АД-София в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Подадена е КЖ и от негова страна срещу същото решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която искът е уважен над сумата от 50 000 лева до 200 000 лева. Развити са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост при определяне размера на обезщетението. Позовава се на чл.280 ал.1,т.1 ГПК за да обоснове основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на 01.12.2013 г., виновно причинено от водача на МПС И. И.,чиято ГО в това му качество, е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени тежки травматични увреждания: политравма, епидурален кръвоизлив, счупване на свода и основата на черепа, счупване на дясна орбита и дясна скулна кост, мозъчна контузия, въздух в черепа, счупване на първи и втори шийни прешлени, без засягане на гръбначния мозък, кръв и въздух в лявото плеврално пространство, счупване на лява и дясна подбедреница, счупване на дясна предмишница. В последствие, ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ Варна и хоспитализиран за период от един месец. Поради състояние на кома и остра дихателна недостатъчност е бил интубиран, съответно трахеотомиран и поставен на изкуствено дишане. По спешност е извършена черепно-мозъчна операция, шийният отдел на гръбначния стълб е бил имобилизиран с шийна яка, извършена е плеврална пункция. Оперирана е и дясната фибия-направена е кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза. Останалите фрактури са репонирани и имобилизирани с гипсови превръзки. Тези обстоятелства са приети за доказани на база изслушана СМЕ, чието заключение не е оспорено и е прието по делото. В същото са описани и тежки остатъчни явления две години след инцидента: костен дефект в челно-слепоочната област на главата на пострадалия, болезнени движения, деформация на дясната подбедреница, повръщане, виене на свят, страх и обща нервност, съчетана понякога с неадекватност. Ищецът е бил на легло около 7-8 месеца в гипс без възможност да се самообслужва. С оглед изложените обстоятелства и възрастта на пострадалия към датата на ПТП -13 г. са приети неимуществени вреди, болки и страдания,чието обезщетяване е определено в размер на 200 000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора пет правни въпроса, които се свеждат до критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК, в които са присъдени по-високи по размер обезщетения. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК-за проверка за противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС. С разпореждане на първоинстанционния съд, касаторът е освободен от внасяне държава такса,съгласно чл.83 ал.2 ГПК. По изложените съображения и доколкото от страна на касатора-застраховател се иска допускане на касационно обжалване в частта на признатия по-нисък размер на обезщетението, такова не следва да се допуска по неговата КЖ, тъй като до този размер липсва противоречие с цитираното ППВС и практиката на ВКС по чл.290 ГПК. С оглед изложеното, съдът