Определение № 57 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 633/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 13646/16.12.2015 г., подадена от адв. И. А., действаща в качеството й на процесуален представител на [фирма], срещу определение № 403/19.11.2015 г. по гр. д. № 4110/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба на дружеството с вх. № 15063/18.05.2015 г. срещу решение № 609/31.03.2015 г. по възз.гр.д. № 44/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4643/14.10.2014г. по гр.д. № 535/2014 г. на Варненски районен съд. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, твърди, че същото е постановено при неспазване на процесуалния закон относно определянето цената на иска. Иска се неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Я. Г. Я., не е изразил становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното: Я. Г. Я. е предявил срещу [фирма] обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди и присъждане на лихва за забава върху обезщетението. Посочил е, че те са причинени с три действия, извършени на 06.01.2014 г. в 8.51 ч. и в 19.21 ч., изразяващи се в публикувани в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално” изявления на трето лице, съдържащи обидни и клеветнически изрази, които са уронили честта и доброто му име, както и за разгласяване в същия електронен сайт на същата дата изявление, което не е направено от него, поради което претендира обезщетение от по 3000.00 лв. за всяко едно от тях. Посочил е цена на иска от 9 000 лв., която е формирана като сбор от цената на всеки един от предявените обективно съединени искове. При така заявения петитум и посочена цена на иска на основание чл. 69, ал. 1 ГПК обосновано и законосъобразно състав на ВКС е приел, че предявените общо три главни иска, основани на различни правопораждащи факти, са с цена под 5 000 лв. всеки един, поради което въззивното решение, постановено по тях, не попада в обхвата на касационната проверка по разпореждане на чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.