Определение № 511 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2933/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./, срещу решение № 1909/26.07.2019 г. по в. т. д. № 1225/2019 г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 2345/23.11.2018 г. по т. д. № 3619/2016 г. на Софийски градски съд за уважаване възражението на „Дунарит“ АД по реда на чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ и е допълнен списъкът по чл. 67, ал. 2 ЗБН с приети вземания на кредиторите на Банката с вземане в размер на 5 640 751, 77 лв. с поредност на удовлетворяването по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред. ДВ бр. 67/29.07.2003 г./ под условие, че извършеното от „Дунарит“ АД прихващане между цедираните в негова полза вземания от Банката и задължения към банката по договор за кредит бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността, както и е изменен списъкът по чл. 67, ал. 2 ЗБН с приети вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н./ в частта относно посочения ред по чл. 94 ЗБН на приетите под №№ 7321, 7322, 7324 вземания на „Дунарит“ АД, като редът за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на тези вземания е по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Качеството „вложител“ субективно качество с оглед личността ли е?“

2. „Прехвърлимо ли е чрез договор за цесия качеството „вложител“ по смисъла на ЗБН?“

3. „След уведомяване на длъжника - банката по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и осчетоводяване на прехвърлено вземане по влог цесионерът придобива ли качеството „вложител“ по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗБН?“

4. „Придобитото вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки отговарящи на дефиницията „вложител“ по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗБН?“

5. „Следва ли цесионерите да предявят вземанията си пред синдика в сроковете и по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗБН или следва да бъдат включени служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания по чл. 64, ал. 1 ЗБН?“

6. „С оглед на това, че вземането е придобито до една година преди датата на откриване на производството по несъстоятелност следва ли кредиторът да се удовлетворява по реда на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН като вложител?“

7. „Отговаря ли на дефиницията „вложител“ съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗБН цесионер, за когото не е налице никое от следните условия: не е сключил договор за влог с банката, не е предоставил парични средства на банката, не е идентифициран от банката съгласно вътрешните правила за идентификация, не е приел общите условия на Банката по реда на Закона за платежните услуги и системи, не заплаща такси по Тарифата на Банката за обслужване на специалната сметка, по която е осчетоводено прехвърленото вземане, не е извършена задължителна проверка по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари?“

8. „Законосъобразно ли е списъкът на приетите вземания да бъде допълван с кредитори – цесионери с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН при твърдение от страна на касатора, че с решение № 922/25.05.2016 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, което не подлежи на обжалване, съдът е одобрил и проверил за законосъобразност съставения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ списък на приетите вземания, по които не са направени възражения. В така одобрения списък всички цесионери са с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 от ЗБН?“

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено.

От ответника по касация „Дунарит“ АД е подаден отговор. В него се оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че не са налице твърдените от касатора основания за селектиране на жалбата до касационен контрол, тъй като изложението му е изцяло бланкетно и липсва каквато и да е аргументация относно значението на който и да било от въпросите при формиране на крайните изводи на въззивния съд. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е възприел изводите на СГС и е препратил към мотивите на постановеното от него решение по реда на чл. 272 ГПК /неправилно посочен като чл. 262 ГПК/. Наред с това е изложил собствени мотиви относно прехвърляне на вземането от цесионера на цедента /“Дунарит“ АД/ при запазване на съпътстващата привилегия на вложител по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН. Посочил е в мотивите, че с прехвърляне на вземането цесионерът не придобива качеството титуляр по договора за влог, последният явяващ се източник на вземането в полза на цедента. Приел е за неоснователни възраженията на Банката, че цедентите не могат да имат привилегията на вложители, с оглед дефинираните в чл. 9, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, респективно в чл. 4, ал. 3 от отменения Закон за гарантиране на влоговете ограничения за лица, придобили права по влог в резултат на разпоредително действие с влога в срок на действие на мерките по чл. 116, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции. Приел е, че тези ограничения се прилагат само по отношение на изплащаните от Фонда гарантирани вземания. За неоснователни е приел и възраженията, че с поставяне под специален надзор Банката е изгубила материалноправната си легитимация на страна по договора за влог, както и, че вземанията на кредитора в чужда валута следва да бъдат превалутирани, като се е позовал на правилото, визирано в чл. 17, ал. 2 от ЗБН.

Не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационната жалба до контрол относно законосъобразност на постановеното от Апелативен съд София решение.

Атакуваното решение не е очевидно неправилно. В практиката на ВКС е консолидирано становището, че тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Всички въпроси, формулирани от касатора, не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, да са от значение за формиране волята на въззивната инстанция. Въпросите са изцяло хипотетично зададени и не са обсъждани в мотивите на атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение. Те са продиктувани от поддържаното твърдение, че със сключване на договора за цесия качеството „вложител“ е придобито от цесионера „Дунарит“ АД, което твърдение е счетено за неоснователно от решаващия състав на съда. Напротив, изведен е мотив, че с договора за цесия е прехвърлена привилегията, уредена в разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, извод, който се явява в пълно съгласие с правната доктрина и формирана съдебна практика на ВКС /напр. решение № 319/2010 г. по гр. д. № 4025/2008 г. на IV ГО, решение № 196/2018 г. по гр. д. № 3871/2017 г. на IV ГО, решение от 03.05.2004 г. по гр. д. № 1237/2003 г. на I ГО/, които безпротиворечиво приемат, че с прехвърлянето на едно вземане по силата на договор за цесия то запазва своето качество, източник на възникване и привилегии. Допълнително основание за липсата на предпоставки решението на Апелативен съд София да не бъде допуснато до касационен контрол е липсата на обосновано наличие на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позоваването на сочената разпоредба е извършено само формално при липса на въведени твърдения, че нормите на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /в приложимата им редакция/ и на § 1, т. 4 от ДР ЗБН са непълни, неясни или противоречиви и поради това приложението им създава затруднение. По повод поставения осми въпрос следва да бъде посочено, че актът на съда по несъстоятелността по одобряване списъка на приетите вземания не е съпоставим с решението, което се постановява в производството по чл. 66, ал. 6 ЗБН, което е отделно и самостоятелно. Твърденията на касатора във връзка с въпрос осем не кореспондират с уредбата, регламентирана в ЗБН.

Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

При изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски, но доказателства за сторени такива в рамките на настоящото производство не са ангажирани, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за присъждането им.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС