Определение № 426 от 03.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 333/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на Х. Г. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-97 от 10.11.2011 г. по гр.д.№ 1575/ 2011 г. С него е обезсилено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 8449/ 2009 г. и е прекратено производството по предявените от касатора против [фирма] и З. А. К. искове по чл.226 ал.1 т.2 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 10 000 лв и имуществени вреди в размер 5 000 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) има ли право въззивният съд да прекрати производството по делото по съображения, че е недопустим предявения инцидентен иск, без да разгледа по същество предявения основен иск, както и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото и да прояви активност за изясняване на действителните права и отношения между страните. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на други съдилища, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответните страни [фирма] и З. А. К. не вземат становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно. За да обезсили атакуваният пред него първоинстанционнен акт, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в резултат на невярно вписване от З. К. на категорията на труда, който е полагал преди пенсионирането си в [фирма]. Изложил е съображения, че по същество ищецът е предявил инцидентен установителен иск за категорията на полагания труд, който иск е недопустим. Това му е дало основание да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото изцяло. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото и да прояви активност за изясняване на действителните права и отношения между страните, не обуславя обжалваното решение. С акта си съдът не е разрешил спора по същество, така че не е бил длъжен да се произнася съществува ли твърдяното от ищеца право, от какви доказателства то се установява и какво следва да се отговори на доводите на страните. Другият процесуалноправен въпрос обаче (подлежи ли на прекратяване производството по основния иск по съображения, че е недопустим предявения инцидентен иск), обуславя решението, тъй като въззивният съд е процедирал именно по посочения начин. Въпросът дали това е допустимо, има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него няма данни за установена практика, а законът не съдържа изричен отговор. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Жалбоподателят, като служител - работник по трудов спор, е освободен от задължението за внасяне на държавна такса (чл.83 ал.1 т.1 от ГПК). По изложените съображения Върховният касационен съд