Определение № 4769 от 22.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3420/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. А. Я., чрез адв.Г.В., срещу определение №461/08.07.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№319/2025г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1442/17.03.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 29/2025г., с което производството по делото е прекратено, на основание чл.129, ал.3 от ГПК. В изложението на касационните основания частният жалбоподател възпроизвежда основанията за неправилност на атакуваното определение, които са отразени в касационната жалба. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: С обжалваното определение е прието, че съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК ищецът следва да изложи обстоятелствата /твърденията си/, на които основава исковата си претенция, т.е. онези факти, от които произтича претендираното от него право, предмет на търсената защита.Въз основа на тези твърдения, очертаващи предмета на спора и формулирания петитум съдът може да направи преценката за допустимостта и надлежното упражняване на правото на иск.В случая от изложеното в исковата молба и направените уточнения може да се изведе, че жалбоподателят-ищец претендира заплащането на обезщетения за претърпени от него имуществени и вреди, претърпени от действията на ответниците, за които обаче едновременно твърди, че в качеството им на възложители на строителството на сградата и процесния апартамент не са упражнили необходимия контрол върху строителя, като едновременно с това се сочи, че същите са и строители и продавачи /молба от 23.01.2025г./.Съгласно последната уточнителна молба имуществените вреди са съизмерими със стойността на недовършени СМР, касаещи сградата като цяло, общите части, вертикалната планировка и закупения от него апартамент, както и с разходи във връзка с некачествено извършени СМР.Така сочените като претърпени вреди налагат посочването на конкретни фактически твърдения относно всяко едно СМР - какво представлява /къде, вид и обем/, кои са неизвършени и кои некачествено извършени и защо се твърди некачествено изпълнение, какви са претендираните разходи за всяко едно, още повече, че за част от СМР се твърди да са по общи части и екстериор, което предпоставя участие в направата/отстраняването на дефекта за сметка на всички етажни собственици.Освен твърденията за посочената в исковата молба и последващите уточнения като изградена в отклонение от проектната документация тераса, индивидуализация на други неизпълнени или некачествено изпълнени СМР не е направена.Посочените в първоначалната искова молба /изредени на стр.2 и стр.3/ елементи от вертикалната планировка и общи части също са общи, неконкретизирани и неиндивидуализирани.Представянето на снимков материал не е изпълнение на указанията на съда.Поисканата СТЕ също не може да отстрани констатираната нередовност, тъй като дори и за надлежното формулиране на задачата й е необходимо да бъде ясно какви СМР следва да бъдат изследвани и оценявани. Предвид горното е прието, че нередовностите на исковата молба са останали неотстранени, поради което са били налице основания за прекратяване на производството по делото. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Съгласно ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК - „Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело“.В процесния случай касаторът П. Я. не е формулирал конкретен въпрос/ материалноправен или процесуалноправен/, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а в изложението по чл.284 от ГПК са възпроизведени оплакванията за неправилност на въззивното определение, които са посочени в касационната жалба.Изложеното е формално основание да не се допуска касационно обжалване на атакуваното определение. Следва да се отбележи, че обжалваното решение е изцяло съобразено с практиката на ВКС.Според решение № 105 от 09.09.2021г. по гр.д.№2256/2020г., IVг о. на ВКС когато с петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение, в обстоятелствената част на исковата молба той следва да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и как те са му причинени от страна на ответника. Имуществените вреди следва да са ясно описани – в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му /унищожаване на вещ или намаляване на нейната стойност, понасяне на разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения и др. Когато се претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана – в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди.За различните посочени от него имуществени вреди ищецът не може да претендира едно общо обезщетение, а в петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер обезщетение, което търси за всяка една вреда, тъй като в тези случаи е налице обективно съединяване на искове. При първоначално заявена обща цена на всички искове, но изложени твърдения за множество отделни претенции и претендирани с исковата молба частични вземания по различните претенции ищецът е длъжен да уточни по коя претенция каква част претендира в рамките на посочената обща цена/определение № 741 от 06.08.2012 г. по ч. гр. д. № 448/2012 г. на II т. о. на ВКС/. В конкретния случай въпреки дадените конкретни указания към ищеца, чрез неговия процесуален представител за уточняване вида и стойността на всяка една от претендираните вреди, нередовностите на исковата молба не са били отстранени в предвидените от процесуалния закон срок, поради което са били налице основания за връщане на исковата молба. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение