Определение № 338 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2105/2020 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба вх. № 49946/08.06.2020 г. на А. С. Ж. и К. С. Ж., чрез тяхната майка и законен представител М. А. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ж. Ж., против въззивното определение № 7414 от 22 май 2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1880/2020 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 300907 от 13 декември 2019 г., постановено по гр.д. № 61894/2019 г. на районния съд в гр. София, в частта му, с която са оставени без разглеждане предявените от А. и К. Ж., чрез тяхната майка и законен представител М. А. Б., срещу С. В. Ж. искове с правно основание чл. 149 СК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради наличието на всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК. За да обосноват достъп до касационно обжалване, жалбоподателите поставят правни въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК. В писмен отговор С. В. Ж., с адрес в [населено място], чрез адв. Д. Г., излага доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната касационна жалба. Касационният съд приема, че частната касационна жалба срещу въззивното определение на Софийския градски съд е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред касационния съд определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая с първоинстанционното определение, в обжалваната му част, са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявеният от А. С. Ж. срещу С. В. Ж. иск по чл. 149 СК за сумата от 3090 лева - издръжка за минало време за периода от 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г., и предявеният от К. С. Ж. срещу С. В. Ж. иск по чл. 149 СК за сумата от 2010 лева - издръжка за минало време за периода от 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г. Предвид изключението, въведено с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК относно обжалваемостта пред ВКС на решенията по въззивни дела по искове за издръжка, когато се разрешават въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, то следва да се прецени правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Тъй като в разглеждания случай решението по делото в частта по тези искове не би подлежало на касационен контрол, защото цената на двата иска е под законово определения праг, предвиден за подлежащи на касационно обжалване решения по въззивни граждански дела, частната касационна жалба срещу въззивното определение на Софийския градски съд, с което е потвърдено определението на районния съд в гр. София в прекратителната му част по исковете по чл. 149 СК, следва да се остави без разглеждане. При този изход на спора е основателно искането на ответника по жалбата за присъждане на сторените за касационното производство разноски от 200 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,