Определение № 4084 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2860/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 1387/29.05.2024 г. по в. гр. д. № 194/2024 г. Бургаският окръжен съд е оставил без уважение частна въззивна жалба с рег. № 2224/17.01.2024 г., подадена от „Гринато“ ЕООД срещу определение № 7160/18.12.2023 г. по гр. д. № 4629/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по делото по иска на „Гринато“ ЕООД срещу Община - С., за установяване, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Производството по гр. д. № 4629/2021 г. е образувано по положителен установителен иск за собственост от „Гринато“ ЕООД против Община-С., касателно ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], посочен за образуван след включването на земеделски имот с идентификатор [№] по КВС в регулацията на населеното място и представляващ отстъпените за изграждане на инфраструктура 23% от площта на неурегулирания ПИ с идентификатор [№] по КККР, идентичен с ПИ с идентификатор [№] по КВС за същата местност. Урегулираният нов поземлен имот с идентификатор [№] е с площ 1 975 кв. м. и е предмет на две покупко-продажби с последен приобретател ищецът „Гринато“ ЕООД. В нотариалния акт на дружеството процесният ПИ с идентификатор [№], за който се твърди, че е образуван от отнетата при регулирането част, е посочен само като граница на продадения на ищеца ПИ с идентификатор [№]. Първоначално постановеното прекратително определение (поради липса на правен интерес от предявяването на иска) е отменено от въззивната инстанция и делото върнато на първата инстанция с указания за отстраняване на нередовности на исковата молба - привеждане на обстоятелствената й част и изложените в нея основания за придобиването на собствеността в съответствие с търсената чрез петитума на иска правна защита. В мотивите на отменителното определение е констатирано, че не са посочени юридическите факти, от които дружеството черпи вещното си право. След връщане на делото ищецът е подал уточняваща иска молба от 20.09.2022 г., в която, освен че е повторил изложената вече теза за придобита собственост върху процесния имот с идентификатор [№] като част от площта на закупения с нотариален акт ПИ с идентификатор [№], е заявил при условие на евентуалност още един иск - отрицателен установителен, че ответникът не е собственик на процесния имот. Районният съд е приел за разглеждане исковете, но с решението си № 2431/03.11.2022 г. се е произнесъл по същество само по първоначалната претенция за собственост, като я е отхвърлил. Макар да е изложил мотиви за недопустимост на заявената с последващото уточнение отрицателна претенция, не е обективирал волята си в надлежен диспозитив. И тъй като въззивната жалба срещу решението е съдържала искане за допълващо произнасяне, окръжният съд е върнал делото на първоинстанционния съд, който се е произнесъл с обжалваното определение № 7160/18.12.2023 г. С него за първи път съдебното производство е прекратено по евентуално заявената отрицателна установителна претенция поради липса на правен интерес у ищеца. Въззивният съд е намерил обжалваното определение за правилно, макар и различни от изложените в него съображения. Споделил е съображенията на първоинстанционния съд, че няма процесуални пречки за обективното съединяване и съвместно разглеждане в общо производство на иск за собственост на имот с отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на същия имот, като вторият е заявен при условие на евентуалност. Възприел е и това, че след като първоначалният иск е отхвърлен, е настъпило процесуалното условие за произнасянето на съда по съществото на евентуално заявената претенция. Посочил е обаче, че в случая исковата молба се е нуждаела от уточнение и поправка, за което при извършения от въззивния съд инстанционен контрол са дадени указания, като т. нар. „уточнение“ от 20.09.2022 г. е повторение на разбирането на ищеца, че след като е закупил един имот след неправилно отнемане на част от него заради включването му за първи път в регулационните граници на населеното място, то сделката разпростира вещния си ефект и върху неоснователно отнетото, което следва да се приеме за увеличаващо по площ придобитото. Въззивният съд е приел, че ищецът е предявил нова претенция - отрицателна установителна претенция, заявена след първото съдебно заседание, което е недопустимо извън изрично визираните в ГПК преклузивни срокове за това. Не са налице допустимите от закона хипотези на обективно съединяване на искове. Искането е недопустимо и следва съдът или да не го приема за разглеждане, или да прекрати производството за разглеждането му, както е сторено в случая. Частна касационна жалба срещу въззиввнонто определение е подал ищецът „Гринато“ ЕООД, който е изложил оплаквания за неправилност. Ответникът по жалбата Община - С. е подал писмен отговор със становище, че същата следва да се остави без уважение. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроса: Задължителни ли са за долустоящия съд указания, дадени по реда на чл. 278, ал. 3 ГПК - при отмяна на обжалвано първоинстанционно определение, и заличават ли се неговите последици с обратна сила, респ. заменят ли се правните последици на въззивното определение и следва ли да се съобрази с тях първоинстанционният съд? Според касатора обжалваното определение противоречи на определение № 4451/29.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3650/2022 г. на ВКС, І-во г. о., и определение № 119/11.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2233/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. Счита, че предявяването на отрицателния установителен иск е станало по изрични указания на въззивния съд, който се е произнасял по частната жалба срещу прекратяването на производството по предявения положителен установителен иск за собственост. Касаторът се позовава и на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 50071/26.10.2023 г. по гр. д. № 2912/2022 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и определение № 526/04.06.2020 г. по гр. д. № 4857/2019 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., относно правния интерес от отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното: Поставеният въпрос не е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондира с данните по делото, обусловили обжалваното определение. Следователно, по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване. С определение № 2378 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 4629/2021 г. на Бургаския районен съд е прекратено производството по предявения от „Гринато“ ЕООД срещу Община - С. положителен установителен иск за собственост на ПИ [№] по съображения за липса на правен интерес от предявяването му. С определение № 1914 от 18.08.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1152/2022 г. на Бургаския окръжен съд прекратителното определение на първата инстанция е отменено по съображение, че исковата молба е нередовна и преди отстраняване на недостатъците й съдът не може да направи извод за недопустимост на предявения иск. Въззивният съд е констатирал противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, с която ищецът отрича правото на собственост на ответника върху процесния имот, и петитума, който е като за положителен установителен иск за собственост. Именно за отстраняване на това противоречие въззивният съд е отменил преграждащото определение на първата инстанция, а не за да се даде възможност за предявяване на евентуален отрицателен установителен иск, наред с първоначалния положителен установителен иск за собственост. При отстраняване недостатъка на исковата молба обаче ищецът не се е отказал от първоначално заявения петитум, с който иска от съда да го признае за собственик на спорния имот, но е добавил нов евентуален петитум, с който цели да се отрече правото на собственост на ответника върху същия имот. Ето защо не може да се приеме, че въззивният съд е дал задължителни указания за разглеждане на отрицателен установителен иск, с които първата инстанция не се е съобразила. Такива указания няма. Затова поставеният правен въпрос за задължителните указания на въззивната инстанция и свързаната с него практика на ВКС не могат да доведат до допускане на касационно обжалване. Липсва противоречие между въззивното определение и посочената практика на ВКС. В т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се разглежда въпросът за правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост. Посочени са три хипотези - когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В настоящия случай въпрос за правния интерес от отрицателния установителен иск би възникнал, само ако съдът бе редовно сезиран с такъв иск, а това не е така по изложените по-горе съображения. Към тях следва да се добави и това, че при отхвърлянето на предявения положителен установителен иск за собственост ищецът се е лишил от правен интерес от отрицателния установителен иск, който правен интерес е обоснован със същите твърдения, послужили като основание на отхвърления положителен установителен иск. Решение № 50071/26.10.2023 г. по гр. д. № 2912/2022 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., разглежда въпроса дали е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост от ищец, който упражнява фактическа власт върху имота и има очакване да придобие собствеността по давност. В настоящия случай обаче не е въведено от ищеца твърдение, че при отричане на правата на ответната община той би могъл да придобие имота по давност. Напротив, твърденията са, че ищецът вече е придобил правото на собственост върху спорния имот по силата на прехвърлителната сделка, оформена с н. а. № 23/2012 г., т. е. обоснована е първата хипотеза на правен интерес от отрицателен установителен иск, разгледана в посоченото тълкувателно решение, а не третата. Следователно, не може да има противоречие между въззивното определение и посоченото решение на ВКС. И на последно място - определение № 526/04.06.2020 г. по гр. д. № 4857/2019 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., е постановено в производство по чл. 288 ГПК (с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение) и не представлява практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която да може да обуслови допускане на касационно обжалване. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски за производството пред ВКС - 1 200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 19.07.2024 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.