Определение № 233 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1596/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ефтерпи П. Д., Д. Й. Д. и П. Й. Д. срещу решение №1266 от 17.06.2020 г. по в.гр.д.№5773/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №5941 от 07.08.2019 г. по гр.д.№8987/2018 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Ефтерпи П. Д., Д. Й. Д. и П. Й. Д. срещу ЗК „Лев инс“ АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата вследствие на ПТП от 20.11.2015 г. смърт на Й. П. Д. – съпруг на ищцата и баща на ищците, съответно за разликата между сумата от 120 00 лв. до сумата от 200 000 лв. по отношение на иска на Ефтерпи П. Д. и за разликата между сумите от по 100 000 лв. до сумите от по 200 000 лв., по отношение на исковете на Д. Й. Д. и П. Й. Д.. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, свеждащи се до уточнения от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: За приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане. Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищците. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като е взел предвид установените чрез свидетелски показания много близки отношения между починалия и членовете на неговото семейство /отношенията на любов и разбирателство, даващи чувство на сигурност и опора; обстоятелството, че двамата синове, макар и отделили се от бащиния дом, са поддържали постоянна връзка с баща си, като са прекарвали и голяма част от почивните си дни с него; обстоятелството, че ищцата и съпругът й са били много задружни през целия си семеен живот, продължил близо 40 години/, както и трайните прояви на преживения шок и невъзможност ищците да забравят своя близък, въззивният съд е посочил, че ищците са преживели сериозна психическа и емоционална травма от смъртта на Й. П. Д., още повече, че тя е била внезапна и неочаквана. Изложил е съображения обаче, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ищците са претърпели извънмерни вреди, излизащи извън нормалните емоционални болки и страдания при загубата на толкова близък човек, още повече, че съпругата има подкрепата на своите двама синове, а те са на възраст, когато могат самостоятелно да се грижат за себе си и приживе на своя баща вече не са живели с него, макар да са поддържали близки отношения. Предвид възрастта на починалия /59 години/ и ищците по това време /57, 37 и 33 години/, както и с оглед обстоятелството, че съпругата е останала без моралната подкрепа на своя съпруг на възраст, когато все повече е има нужда от нея, а синовете - без моралната подкрепа на своя баща, каквато той постоянно им е оказвал, въпреки възрастта им и като е отчел установения интензитет на техните болки и страдания и непреодоляната тъга, както и икономическите условия и действащите лимити на застраховките към момента на ПТП – 2015 г., въззивният съд е достигнал до извод, че търпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 120 000 лв. за ищцата и по 100 000 лв. за всеки от ищците. Предвид изложените в обжалваното решение мотиви, настоящият състав намира, че поставеният от касаторите въпрос е формирал правната воля на въззивния съд – обусловил е частичното отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, но спрямо този въпрос не се установява наличие на сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната практика на ВКС /обективирана в цитираните от касаторите решения на ВКС, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В процесната хипотеза при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е подробно и задълбочено и е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, респективно е съобразил посочените по-горе критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Всъщност с поставените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквото не се твърди, а и установява по делото/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,