Определение № 18 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 90/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. Б. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. М. М. от АК-С., срещу въззивно решение от 05.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 9629/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение, с което частично е обезсилено решение от 07.09.2010 г. и от 09.06.2011 г. по гр.д. № 40373/2009 г. на Софийски районен съд, 39 с-в, в частта, с която признава за установено вземане на [фирма] [населено място] срещу С. Б. Б., за периода от м. май 2005 г. до м. януари 2006 г. и прекратява производството по делото в тази част, както и в частта му, с която като са потвърдени тези решения на първоинстанционния съд, е признато за установено по отношение на касаторката, че същата дължи на [фирма] [населено място], сумата от 2 622 лв., представляваща стойността на ползваната, но незаплатена топлоенергия за имот, находящ се в [населено място], за периода м. май 2006 г. до м. април 2008 г., както и лихва за забава в размер на 517,99 лв., за периода от 16.05.2006 г. до 19.03.2009 г., със законните последици. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Третото лице-помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол. В случая цената на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК възлизат съответно на сумата от 2 971,44 лв. главница и 703,68 лв. лихва за забава. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 02.05.2012 г., с вх. № 47208 и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се явява процесуално недопустима. Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. В случая касационната жалба е подадена на 02.05.2012 г. и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, тъй като цената на предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД е в размер съответно на сумата от 2 971,44 лв. и 703,68 лв., т.е. цената и на двата обективно съединени иска е под 5 000 лв. и разглеждането им е изключено от касационния контрол. Записът на въззивния съд, че решението подлежи на касационен контрол е неправилен и не може да дерогира установеното от закона в чл. 280, ал. 2 ГПК ограничение за допустимост на касационното обжалване. С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационната жалба на С. Б. по основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,