Определение № 565 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4745/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на синдика на [фирма] в несъстоятелност В. Ц., срещу решение № 496 от 27.02.2013г., постановено по в.т.д. №3237/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение от 19.05.2012г., постановено по т.дело №4118/2011г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-7 състав. С това решение е отхвърлен искът на синдика с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ / ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г./ за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството [фирма] в н. на апортна вноска в [фирма], отразена с решение №1 от 4.03.2004г. на СГС по ф.дело № 2293/2004г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът превратно е тълкувал разпоредбата на чл.72, ал.3 ТЗ, което опорочава логиката на мотивите и води до необоснованост на решението. Разпоредбата се отнася до оценка на апортната вноска, а не за оценката на акциите. Поддържа, че не са събрани доказателства за пазарната цена на акциите, като установяването й е от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като номиналната стойност на акциите не може да се равнява на определената от независим оценител пазарна стойност. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани въпросите: 1.Следва ли при искове за прогласяване на нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелния търговец съдът да приема оценката на вещите лица на апортирания имот за годно доказателство за цената на имота и за цената на насрещно придобития пакет акции; 2. Следва ли във всички случаи да се приеме, че оценката на апортираните имоти е еквалентна на пазарната стойност на получените срещу непаричната вноска акции или съдът следва да изследва стойността на получения пакет акции с цел установяване на действителната му пазарна стойност към момента на извършване на апорта. Не е ли е възможността стойността на апорта да надвишава стойността на получения пакет акциите/ дялове към момента на извършване на апорта, с оглед на забраната на чл.72, ал.3 ТЗ дяловете да са на по-ниска стойност от стойността на апортирания имот; 3. Доколко оценката на апортираните имоти е равнозначна на стойността на придобития пакет акции и може ли тези величини да са различни към момента на апорта в зависимост от характеристиката на дружеството, в което се апортира – собственост, управление, финансово състояние гарантиране на дивидент в устава; 4. Припокриват ли се към момента на учредяване на дружеството понятията номинална, емисионна, балансова и пазарна стойност на придобитите в дружеството акции; 5. зависи ли пазарната стойност на пакета акции в момента на учредяване на дружеството от това да ли този пакет представлява мажоритарен дял с оглед на участието в управлението на търговското дружество. Според касатора въпросите са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като няма формирана съдебна практика по тях. В отговор на касационната жалба третото лице помагач Й. Н. Р., чрез адв. М. А. ВАК, заявява подробно становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване, тъй като формулираните от касатора въпроси са неотносими към спора между страните по делото. Няма направено искане за присъждане на разноски. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд. За да потвърди решението на СГС, апелативната инстанция е приела, че не са осъществени елементите от фактическия състав на чл.646, ал. 2, т. 4 ТЗ / ред. ДВ бр. 70/1998г./, а именно - даденото от несъстоятелния длъжник по извършената апортна вноска да надхвърля значително по стойност насрещната престация на приобретателя на правото на собственост. Въззивният съд е посочил, че оценката на престациите следва да бъде извършена към един и същ момент - този на прехвърляне на имущественото право. Съответствието на стойността на апортирания от отв. [фирма] в н. недв. имот и записаните срещу апортната вноска акции в капитала на дружеството [фирма] е било предмет на оценка по чл.72, ал.2 и ал.3 ТЗ, като заключението на вещите лица съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела на капитала или броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителеля. Съдът се е произнесъл и по назначената от СГС експертиза, заключението на която е прието без възражения от страните, според което пазарната стойност на апортирания имот е 1 4 96 200 лв., която е по –ниска от тази посочена в устава на дружеството 1 500 217 лв. За неоснователни са приети възраженията за нееквивалентност на престациите, обосновани с липсата на възможност дружеството приобритател на акции да влияе на приемането на решения от ОС на акционерите Съдът е препратил към мотивите на СГС на основание чл.272 ГПК по останалите приети от за установени факти и правни изводи. Съдът е приел, че към момента на апортирането на имота има припокриване на наминалната, емисионна, балансова и пазарна цена на придобитите от акционера акции, тъй като към момента на учредяването на [фирма] дружеството не е имало други активи, налице е припокриване на имуществото с капитала, а от там на номиналната и балансова стойност на придобитите акции. Към момента на учредяване на дружеството балансовата стойност на акциите може да превишава емисионната им стойност, тъй като в капитала на дружеството е апортиран и втори имот, което се отразява на неговото имущество. Действителната пазарна стойност на акциите може да бъде определена към по-късен момент, когато акционерното дружество развива стопанската си дейност. Когато длъжникът и третото лице са действали недобросъвестно, с цел да увредят кредиторите, извършеното от тях имуществено разпореждане може да бъде отменено по реда на чл.135 ЗЗД. Съгласно параграф 15 от ПЗР на ТЗ ДВ бр. 20 от 28.02.2013г. предявените искове по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ се разглеждат по досегашния ред, т.е. при действащите норми до влизане в сила на измененията на ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Съдебната практика е непротиворечива по въпроса относно момента, към който следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ в случаите, когато получената от длъжника престация е с непаричен характер. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 111 от 2.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на ВКС, I т. о., е прието, че оценката на насрещните престации /и в случаите, когато една от тях е непарична / по сделка, подчинена на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, се извършва към момента на сключване на сделката. Когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот от длъжника - това е моментът, в който се поражда вещно - прехвърлителното й действие. На токова решение не противоречи обжалваното решение на САС, тъй като въззивният съд е приел, че стойността на имота към момента на апортирането му в новоучреденото търговско дружество и насрещната престация на получения брой акции са еквивалентни. Що се касае до въпросът може ли да бъде установена цената на имота само въз основа на оценката на вещото лице в производството по чл.72 ТЗ, въпросът не е относим към изхода на спора, доколкото СГС е извършил проверка на цената на апортирания имот към момента на учредяване на търговското дружество чрез назначената от него СТЕ. Според това заключение цената на апортирания имот е по-ниска от тази определена по реда на чл. 72, ал.2 ТЗ. С оглед на обстоятелствата при които е била извършена апортната вноска от длъжника, трети и четвърти въпрос също не са обуславящи изхода на спора по иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. Апортирането на имота и записаните срещу внасянето му акции е в новоучредено търговско дружество. Пазарната цена на акциите се формира на паричния пазар на акциите, т.е. в един по –късен момент след като вече са поети от акционерите. Петият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е извън приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като правото на глас в общото събрание на акционерите, не може да влияе на оценката на двете насрещни престации. Съгласно чл.181, ал.1 ТЗ, акцията дава право на акционера на един глас в общото събрание на акционерите, следователно участието на акционера в общото събрание зависи от броя на притежаваните акции, а не от тяхната пазарна цена. Предвид изложеното, доколкото не са обусловили решаващата правна воля на съда за отхвърляне на иска, посочените въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване, а това прави безпредметно обсъждането на сочената от касатора допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение