Определение № 275 от 03.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 160/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК. С частна касационна жалба вх.Nо 644/08.02.2012 година, заявена от М. и. [населено място] представлявано от Г. М. М. Х. и М. н. [населено място], [община] представлявано от С. Х., заявена чрез адв.С. Х. и адв.Ф. Е. се иска отмяна на Определение Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян, В ЧАСТТА, с което е потвърдено Определение Nо 1121 от 29.11.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС-Златоград за прекратяване на производството спрямо ответника [фирма] [населено място], както и в ЧАСТТА, с която е отменено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/ 2011 година на РС-Златоград по допуснатото обезпечение на заявения иск за собственост6 на ПИ Nо *, кв. 46 по плана на [населено място] чрез налагане на възбрана и е постановено ново, с което искането за обезпечение по реда на чл. 398 и сл. ГПК е отхвърлена като неоснователна, както и в частта, с която е потвърдено определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС –Златоград досежно отказа му да бъде наложена обезпечителна мярка „спиране на строителни дейности „ в процесния недвижим имот. Поддържа се, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради което се поддържа искането за отмяна. Нищожността на съдебния акт се обосновава с тезата, че в състава на въззивния съд е участвал съдия, който е разгледал делото в първата инстанция, като по този начин са нарушение разпоредбите на чл. 22 ал.1 т.5 и 6 ГПК, и чл. 6 ал.1 от ЕКПЧОС, която гарантира на страната справедлив процес от безпристрастен съдебен състав.Предубедеността на докладчика по делото поражда основателни съмнения в безпристрастността му и противоречи на Решение Nо 155 от 22.03.2011 година по гр.д. Nо 16/2011 год. на ВКС-I г.о. Процесуалната недопустимост на посоченото определение, в частта, с която е отменено определението за допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижимия имот се обуславя от факта, че отмяната е поискана само от ответника [фирма], а е допуснатото обезпечение е отменено изцяло, т.е. и по отношение на необжалвалите ответници.Като основание за недопустимост се поддържа довод за неточно приложение правилата на обезпечителното производство на новия ГПК, при поддържаната теза за приложимост на правилата на отменения ГПК. С изложение към частната касационна жалба, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа по въпроса за допустимостта въззивният съд да се произнесе по всички въпроси, които са били предмет на отделни актове на първата инстанция, подлежали са на самостоятелно обжалване и се отнасят до различен предмет по спора и различно производство, с един съдебен акт; както и по въпроса за приложимите правила на обезпечителния процес в рамките на висящ исков процес в §1 ал.1 ПЗР на ГПК, въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, като съдебната практика е посочена „общо” като приложение в 32 пункта, без да се сочи, кое от цитираните решения или определения касаят един и кой от поставените въпроси. Останалите, изложени в рамките на 11 листа, доводи на т.н. „изложение’ не поставят конкретни правни проблеми, имащи характеристиката на въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК така като се изисква според задължителните разяснения на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, а съставляват обстойни доводи за материално-правна или процесуално -правна незаконосъобразност на обжалваните актове. По делото е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК от ответника [фирма] [населено място], с който се поддържа, че изложението към касационната жалба не отговаря на изискванията на закона, поддържа се, че частната касационна жалба е недопустима в, частта с която е отменено обезпечението на иска от втората инстанция и в частта, с която е потвърден отказа да се наложи обезпечителна мярка „спиране на строителни дейности”, тъй като обжалването е двуинстанционно, както и че, в частта, с която е прекратено производството спрямо ответника [фирма] [населено място] е обжалваното определение е правилно. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК и е налице е установен материален интерес съгласно чл. 280 ал.2 ГПК. С обжалваното Определението Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян /неатакувано в тази част/ по частна жалба на М. и. [населено място] и М. н. [населено място] е отменено Определение Nо 924 / 12.10.2012 година по гр.д. Nо 102 /2011 година на РС-Златоград за спиране на делото на основания чл. 229 т.4 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия „съобразно на дадените указания”. Със същото определение е потвърдено Определение Nо 1121 от 29.11.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС-Златоград за прекратяване на производството спрямо ответника [фирма] [населено място] Със същото определение е отменено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/ 2011 година на РС-Златоград по допуснатото обезпечение на заявения иск за собственост на ПИ Nо *, кв. 46 по плана на [населено място] чрез налагане на възбрана и е постановено ново, с което искането за обезпечение по реда на чл. 398 и сл. ГПК е отхвърлено като неоснователно, както и в частта, с която е потвърдено определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС –Златоград досежно отказа му да бъде наложена обезпечителна мярка „спиране на строителни дейности „ в процесния недвижим имот. I./ Частната касационна жалба, с която се иска отмяна на Определение Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян, в частта, с което е потвърдено Определение Nо 1121 от 29.11.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС-Златоград за прекратяване на производството спрямо ответника [фирма] [населено място], е процесуално допустима. Касае се до производство по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК, в рамките на която частната касационна жалба може да бъде разгледана по същество, само и доколкото са налице основания за допускане на касационното обжалване съобразно изискванията на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. След извършено уточнение на исковата молба, подадена вх. Nо 209/ 31.01.2011 год., с молба вх. Nо 1334/24.06.2011 година, ищцовата страна – М. и. С. и М. н. [населено място] е посочила, че заявеният от тях иск / по чл. 118 ГПК –отм./ е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, придобит в резултат на дългогодишно, повече от 200 години, упражнявано давностно владение и стопанисване на имот пл. Nо *, за който е отреден парцел * от кв. 46 по плана на [населено място] с площ от около 13 дка при посочените граници на имота / л. 40/, на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 2-6 и чл. 24 от Закона за вероизповеданията, съединен с искане по чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариални актове- АДчС Nо */1998 год., НА Nо */1999 годна, НА Nо */1999 година и НА Nо */2003 година. За да прекрати производството по гр.д. Nо 102/2011 година, РС-Златоград по отношение на ответника [фирма] гр.е приел, че към датата на подаване на иска и образуване на производството в търговския регистър по ф.д. Nо 1375/1993 година на ОС-Смолян, вписаното юридическо лице – търговско дружество с ограничена отговорност [фирма] [населено място], е заличено по Решение Nо 1176 от 09.11.1999 година, т.е. че е налице иск заявен срещу ненадлежна страна. Доколкото може да се приеме, че се поставя и процесуално-правния въпрос за допустимостта да се извършват процесуални действия по преценка на доказателства при спряно исково производство ‘, то липсата на съдебна практика по този въпрос измежду цитираните в 32 пункта съдебни решение и определения, не дава основание да бъде извършена селекцията по допускане на касационното обжалване. След като няма нито посочено, нито приложено, съдебно решение или определение спрямо което да бъде извършена преценка за противоречие било със задължителната съдебна или незадължителна практика, то няма база на която да се извърши преценката на съда и касационното обжалване на определение Nо 35, в частта с която е потвърдено определение Nо 1121/ 29.11.2011 година по гр.д. Nо 102/201 година на РС-Златоград за прекратяване на производството по отношение на ответника [фирма] [населено място], не може да бъде допуснато. II./ Частната касационна жалба, с която се иска отмяна на Определение Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян, в частта, с която е отменено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/ 2011 година на РС-Златоград по допуснатото обезпечение на заявения иск за собственост на ПИ Nо *, кв. 46 по плана на [населено място] чрез налагане на възбрана и е постановено ново, с което искането за обезпечение по реда на чл. 398 и сл. ГПК е отхвърлено като неоснователно, както и в частта, с която е потвърдено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС –Златоград досежно отказа му да бъде наложена обезпечителна мярка „спиране на строителни дейности „ в процесния недвижим имот, е процесуално недопустима и като така следва да бъде оставена без разглеждане. За да се даде отговор на въпроса налице ли е обжалваем по реда на чл. 274 ал.3 ГПК съдебен акт – определение на втората инстанция, с което по реда на обжалването е отменено определение по допускане на обезпечение по чл. 398 ГПК на висящ исков процес за защита правото на собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл.537 ал.2 ГПК, следва да се даде отговор на поставения като обуславящ изхода на делото по см. на чл. 280 ал.1 ГПК процесуален въпрос за приложимите правила на обезпечителния процес в рамките на висящ исков процес в § 1 ал.1 ПЗР на ГПК, в рамките на производството по допустимост. Жалбоподателите поддържат основание за допустимост на касационното обжалване по частната жалба срещу тази част на Определение Nо 35 / 26.01.2012 година в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, като се позовават на противоречие с Определение No 604/ 10.08.2010 година по ч. т.д. No 249/2010 година на ВКС-TК –I отд.,, Определение Nо 66 / 18.01.20101 година по ч.т.д. Nо 802/2009 година на ВКС-ТК-I отд., При преценката на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос макар и обуславящ изхода на спора от гл.т. на точното приложим процесуален закон, не е произнесен в противоречие с посочената съдебна практика на ВКС. При данните по делото се касае до производството за обезпечение на иска за собственост по висящото исково производство, образувано по гр.д. Nо 102/2011 година по искова молба вх. Nо 209/31.01.2011 година. Т.е. касае се до новообразувано, самостоятелно исково производство, макар и при данните, че т.н.’инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ не е приет за съвместно разглеждане с протоколно определение от 27.01.2011 година. Доколкото е налице новообразувано исково производство пред първоинстанционен съд след дата 1.03.2008 година, то инициирания съдебен исков процес подлежи на разглеждане само и единствено по правилата на ГПК от 2007 година и да се поставя въпрос за приложимостта на отменения процесуален закон е недопустимо. С ТР Nо1/2010 год. на ОСГТК на ВКС се прие, че определението, постановено от въззивен съд по повод на жалба срещу определение на второиснстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иск/ бъдещ или по висящо исков производство/ или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване, ВКС се произнася по частни жалби срещу определение на втората инстанция, само в рамките на правомощията си по чл. 274 ал.2 ГПК, когато въззивния съд е сезиран за първи път с искане за допускане на обезпечение. Тази задължителна съдебна по приложение на чл. 396 ал.1 ГПК налага безусловния извод за недопустимост на самото касационно обжалване на Определение 35 / 26.01.2012 година по ч.гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян в посочените части, касаещи произнасянето на въззивния съд досежно обезпечението на иска. По изложените и на основание чл. 278 ГПК във вр. с с чл. 274 ал.3 т.1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия