Определение № 60510 от 18.06.2021 г. на ВКС по д. № 1079/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Ес Би ЕС Финанси” ЕООД, представлявано от управителя И. С. и И. С. лично срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №759/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Ж. Й. срещу касаторите иск по чл.135, ал.1 ЗЗД – обявен е за недействителен спрямо ищеца, като кредитор на С. С., сключенният между И. С. и „ЕС Би ЕС Финанси” ЕООД, представлявано от управителя С. С., договор за продажба на описания по делото и в решението недвижим имот – сграда в [населено място], с предназначение: хангар, депо, гараж, с площ от 15 кв.м. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по два въпроса от предмета на спора: „ В кой момент и от кой орган се извършва преценка относно ограничената отговорност на наследника?” и „че за да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството по правилата на чл.49 и 51 от ЗН, а съгл. чл.60 от ЗН приемането на наследството по опис има защитна функция”. Поясняват, че преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение към материалноправната му легитимация. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с вл. в сила присъда от 11.06.16 г. по нохд №985/15 г. С. С. е бил признат за виновен, че на 9.10.12 г. в [населено място] причинил на Ж. Й. средна телесна повреда и на осн. чл.45, вр. с чл.52 ЗЗД е осъден да му заплати по предявения граждански иск сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането и 500 лв. разноски по делото. С договор от 14.10.16 г. по нот. акт №124, н.д. №1106/16 г. на нотариус с район на действие района на Плевенски районен съд, С. С. дарил на майка си И. С. процесната сграда. Този договор е бил обявен за относително недействителен на осн. чл.135 ЗЗД спрямо Ж. Й. с решение на Плевенски РС по гр.д. №2196/18 г., вл. в сила на 22.07.19 г. С последващ договор от 19.10.16 г., по нот. акт №163, н.д. №1121/16 г. на нотариус с район на действие района на Плевенски РС, И. С. е продала на „Ес Би Ес Финанс” ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя С. С. процесната сграда. Длъжникът С. С. е починал на 4.02.20 г., след завеждане на иска по разглежданото сега дело. По настоящото дело ищецът като кредитор на Ст. С. оспорва втората разпоредителна сделка с имота, която го уврежда. Въззивният съд е приел от правна страна, че съобразно разясненията, дадени в ТР №2/17 г. ОСГТК, т.3, в случаите, в които кредиторът е увреден не с една, а чрез поредица от сделки той може да се защити с иска по чл.135 ЗЗД и спрямо последващите приобретатели, с които длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствували безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Процесният случай попада в посочената хипотеза: последният приобретател е придобил имота възмездно, но се явява недобросъвестен – знаел е за увреждането, тъй като управител на ответното ЕООД – купувач по оспорената сделка, е длъжникът С. С.. Поради това за основателна е приета тезата на ищеца, че извършените непосредствено след възникването на вземането му и в кратък срок две разпоредителни сделки с имота между „свързани лица” не водят до оправдано разместване на блага, а са били предназначени да осуетят възможността на ищеца да насочи принудително изпълнение върху отчуждения със сделките имот. По заведеното за оспорване на първата разпоредителна сделка гр.д. №2196/18 г. на ПРС е установено, че длъжникът С. не притежава недвижими имоти, няма регистрирани тр. договори, декларирани доходи или друго имущество. По поставените във въззивното производство въпроси, идентични с правните въпроси, поставени пред ВКС по реда на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, въззивният съд е приел, че приемането на наследството на Ст. С. по опис от майка му И. С. не се отразява на допустимостта и основателността на предявения иск по чл.135 ЗЗД. Ако сделката се обяви за относително недействителна с вл. в сила решение в наследството на длъжника ще се върне разпореденият с нея имот – процесният гараж и едва след това може да се преценява прието ли е и как наследството. Приемането на наследството по опис на 24.07.20 г. от И. С. не обуславя отхвърляне на предявения обезпечителен иск по чл.135 ЗЗД. Негов предмет не е въпросът дължи ли И. С., като наследник на С. С. парична сума на ищеца Ж. Й., а уврежда ли го като кредитор извършеното от нея като продавач разпореждане с имот, бивша собственост на С., в полза на представлявано от последния ЕООД. ВКС, с оглед предмета на спора, също намира, че поставените от касаторите два правни въпроса са неотносими към делото и решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Предмет на иска по чл.135 ЗЗД е относителната недействителност на увреждащото кредитора действие, а не отговорността на И. С. като наследник на С. С. за дълга му към ищеца. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.