Определение № 1783 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1823/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационната жалба на Е. Д. П. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ил. М. от САК, срещу въззивното решение № 6771 от 9.12.2024 год. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 3262/2022 год. С него, след отмяна на първоинстанционното решение от 19.10.2021 год. по гр. д. № 67703/2019 год. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на В. К. И. за допускане на делба на описания поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, е постановено друго, с което е допусната, на основание чл. 34 ЗС съдебна делба на горния имот, с построената в него сграда, между В. К. И., с дял 1/3 ид. ч., Е. Д. П. с дял 1/3 ид. ч. и Р. И. П. и Ж. А. В., с дял по 1/6 ид. ч. за всяка от тях /за двете общ дял 1/3 ид. ч./. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на В. К. И. срещу Д. С. Н. за допускане на делба на горния имот, като е прекратено производството по отношение на него. Касаторката поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон по изложените в жалбата съобпажения за необсъждане на релевираните доводи и събраните свидетелски показания. Иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск за делба на имота. Претендира присъждане на направените разноски. В приложеното изложение се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди твърденията на ответника и събраните доказателства, както и да анализира същите при обосноваване на мотивите на въззивното решение. Ответникът по касация В. К. И., чрез пълномощника ис адв. Н. Г. от САК, в представения писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на обжалването, респ. неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Останалите съделители не са взели становище. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. По поддържаните в изложението на касатора основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да допусне делбата на описания поземлен имот в [населено място], с построената в него жилищна сграда, между съделителите при посочените квоти, въззивният съд приел, че имотът, представляващ празно дворно място, е придобит от Д. П. В., чрез договор за дарение през 1968 год., впоследствие същият построил в него двуетажна жилищна сграда. След смъртта му през 1990 год. имотът останал в наследство на наследниците му по закон – преживяла съпруга и три деца, които наследяват и дела на първата след нейната смърт през 1991 год. Синът А. Д. П. е починал 2005 год. и оставил наследници - преживяла съпруга и дъщеря – Р. И. П. и Ж. А. В., които с нот. акт № 61 от 23.12.2019 год. са прехвърлили наследствените си части от по 1/6 ид. ч., общо 1/3 ид. ч. от горния имот, на Д. С. Н., син на съделителката Е. Д. П., дъщеря на общия наследодател. Последната се е позовала на придобивна давност по отношение дела на сестра си Я. Д. Г., починала през 2008 год., предмет на възражението й срещу предявения иск за делба от ищцата В. К. И., наследник по закон на сестра й. Поддържа да е владяла наследствената част на сестра си след смъртта на техния баща през 1990 год. в период повече от десет години, вследствие на което към момента на смъртта на сестра й – 2008 год. придобивната давност била изтекла. За разлика от първоинстанционният съд, въззивният намерил възражението за придобивна давност на Е. П. за неоснователно. Въз основа на събраните свидетелски показания на двете групи свидетели, въззивният съд приел, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че Е. П. е установила владение върху наследените от сестра й Я. идеални части от наследствения им имот. Не може да се направи и категоричен извод същата да е демонстрирала по недвусмислен начин намерението си да свои чуждите идеални части както по отношение на сестра си Я., така и след смъртта й по отношение на нейните наследници. Изводите на въззивния съд са обосновани със задълбочена преценка на събраните свидетелски показания по спорния въпрос дали Е. П. е придобила по давностно владение частта на сестра си Я., при приложението на чл. 172 ГПК. И макар да констатирал известно противоречие в показанията на свидетелите И. и П., съдът приел за безспорно, че Е. живее в наследствения имот от 1990 год. В., такива са и твърденията на последната в представения писмен отговор на исковата молба. Въззивният съд приел и, че от тези свидетелски показания не може да се направи и извод, че приживе общият наследодател е разпределил притежаваните от него имоти между децата си, с оглед установения факт, че той и съпругата му са живели в този имот до смъртта им, заедно с внука им Д.. Липсват доказателства да е налице предаване на владение приживе, като този извод е изведен при преценката на свидетелските показания. Въззивният съд се е позовал и на ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС по спора за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, както и на решения от многобройната практика на ВКС относно действията на претендиращия съсобственик, чрез които по явен и недвусмислен начин същият следва да е демонстрирал отричане правата на другия съсобственик, както и за това, че при спор той носи доказателствената тежест да ги докаже. При така изложените от въззивния съд съображения по съществото на релевираното възражение по иска за делба, искането на касаторката за допускане на обжалването на въззивното решение е неоснователно. Същото се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените в изложението процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди и прецени доводите на страните и събраните доказателства. Видно от съдържанието на въззивния съд съображения в тази насока са изложени подробно и е налице задълбочено обсъждане на събраните свидетелски показания, във връзка и с твърденията и доводите на страните. Поставените от касаторката въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания срещу направените от съда изводи, като неправилни, които не могат да се обсъждат в настоящето производство. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос не може да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение и допускане на обжалването не може да се постигне посредством навеждането на доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Макар и да не са заявени от касатора изрични доводи в тази насока, при служебната проверка настоящият състав не констатира вероятност за наличие на такива пороци, доколкото решението е постановено по предявения иск за делба на останал в наследство от общия наследодател недвижим имот, постановено е от законен състав, съгласно разпоредбата на чл. 20 ГПК, и е съобразено със закона и практиката по приложението му по въпросите относно спор за придобиване на чужда наследствена част от един от сънаследниците. При решаването му е съобразена практиката на ВКС, в т. ч. и задължителната такава - Тълкувателно решение № 1/2012 на ОСГК на ВКС, а посоченото и приложено към изложението на касатора решение по гр. д. № 2871/2018 год. на ІІ г. о. на ВКС не е относимо. В настоящия спор не е установено нито предварителна уговорка приживе на наследодателя, нито установяване на владението чрез предаването му от наследодателя. Касаторката Е. П., в представения от нея писмен отговор на исковата молба за делба, е поддържала, че е установила владение в имота след смъртта на баща й през 1990 год., като липсата на доказателства за уговорка приживе на баща й и при данните, че същият със семейството си е живял в имота до смъртта им, не може да се обоснове различен от направения в решението извод. В заключение следва, че прочитът на въззивното решение не разкрива такива съществени пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, които да обосноват извод за служебно допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Поради липса на доказателства за направени от ответника по жалбата разноски в настоящето производство, такива не се присъждат, независимо от изхода му. По тези съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.