Определение № 50261 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД – Варна против решение № 260010 от 22.03.2022г по в.гр.д № 460/2020г на Варненски апелативен съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение от 07.09.2020г по гр.д № 278/2017г на Окръжен съд – Разград ,в която иска на Комисията по чл.74, ал.1 и ал.1 ЗОПДНПИ /отм / отхвърлен за разликата над 168863,60лв, по претенцията за отнемане в полза на държавата на имущество до предявената сума от 313216,06лв ,за която разлика въззивният съд е приел ,че не следва да обсъжда несъответствие между доход и имущество на проверяваните лица Б. А. Р. и Д. Х. Р. ,ответници по иска ,тъй като се касае за парични средства като воски по банкови сметки, претендирани за отнемане вноски по кредит, изтеглени суми „на каса”, които в установения размер не са налични и не са трансформирани в реални активи.Съдът се е позовал на §1 т.1 ДР ЗОДНПИ /отм/ и дефиниция на парите, че същите са имущество само ако са установени в актив. В случая ищецът КПКОМПИ ТД-Варна не твърди и не е доказвал наличност в края на проверявания период за посочената сумарна разлика,при въззивното обжалване включително. Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано и в нарушение на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т. 3 от ГПК.В приложено изложение се формулира въпрос кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, съответно на §1 т.3 от ДР на ЗОПДНПИ /отм/ имущества, ако същите не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Изтъква т.1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК поради противоречие с формирана практика на ВКС и поради противоречие в така формираната практика по въпроса, изтъква се образуваното и висящо тълкувателно дело №4/2021г на ОСГТК. Отговор не е постъпил. Настоящото производство е спряно с определение № 50372 от 18.11.2022г.до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 по описа за 2021 г. на ОСГК на ВКС. На 18.5.2023 г. е прието ТР №4 по тълкувателното дело, поради което производството следва да бъде възобновено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. В обжалваната част въззивното решение не следва да се допуска до касационното обжалване ,предвид следното: Разградският окръжен съд е отнел в полза на държавата имущество на стойност 168863,60 лв. и е отхвърлил искането за отнемане на имущество над тази сума до пълния предявен размер тъй като се е касаело за парични средства, преминали през банковите сметки на ответниците, които обаче не са налични към датата на завеждане на иска по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./, затова не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./, не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1, вр. § 1, т. 1 от ЗОПДНПИ /отм./и не подлежат на отнемане.Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната част.,доколкото не е установено паричните средства да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваните лица в края на проверявания период .Парите са имущество,само ако са установени в актив, тоест- в наличност. С горните мотиви,обусловили частичното отхвърляне на иска въззивният съд е дал разрешение на въпроса в изложението в съответствие с приетото в ТР №4 от 18.5.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021г. ОСГК на ВКС тъклуване на закона.Не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон, поради което постановките на тълкувателното решение, касаещи разпоредбите на § 1, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, следва да намерят приложение и по настоящото дело,образувано по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./. Ето защо не е налице основание по чл. 280, ал.1 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение