Определение № 2032 от 01.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1236/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. П. срещу определение № 3722 от 25.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 1424/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 30841 от 30.07.2024г. по гр.д. № 4735/2023г. на Софийски районен съд. С потвърденото определение е оставена без уважение молба вх. № 211008 от 26.06.2024г. на И. Г. П., подадена по реда на чл. 248 от ГПК, за изменение на решение № 10323 от 30.05.2024г. по делото в частта на разноските, като присъденото в полза на ответника „Посеви Груп“ ЕООД адвокатско възнаграждение бъде намалено. Оплакванията на касатора са за неправилност на въззивното определение. Поддържа, че доказателствената тежест на страната е една от основните предпоставки при определяне на съответствието на заплатеното адвокатско възнаграждение с правната и фактическа сложност на делото и извършени от страната процесуални действия, тъй като същите са в пряка зависимост от доказателствената тежест. Поставеният касационен въпрос е: „Следва ли от разрешението на решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, че при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът следва да вземе предвид процесуалната тежест на съответната страна и да отчете, че тежестта на доказване на ищеца и ответника е различна?“. Във връзка с въпроса страната сочи определение № 460 от 28.07.2014г. по ч.гр.д. № 3559/2014г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 359 от 25.07.2016г. по ч.т.д. № 647/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 50210 от 18.07.2023г. по гр.д. № 728/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), както и счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК). От насрещната страна „Посеви Груп“ ЕООД е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 274 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и не се установява вероятна негова нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С подадена на 30.01.2023г. искова молба И. Г. П. е поискал да бъде обявен за недействителен по отношение на него сключеният между „Белвю Проперти“ ООД и „Посеви Груп“ ЕООД договор за ипотека от 07.12.2018г., оформен с нотариален акт № 44, том ХVІІ, рег. № 32264, дело № 2510/2018г. на нотариус М. Г.. Изложил е, че с договора „Белвю Проперти“ ООД е обезпечило парично задължение на И. К. К., но дружеството е длъжник на ищеца, при което договорът за ипотека го уврежда. На 30.06.2017г. между ищеца и „Белвю Проперти“ ООД е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот и по него в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка за забава в размер на 13 200 лева, дължима за периода от 04.2018г. до 01.2020г. Вземането е било установен с влязло в сила решение от 12.11.2021г. по гр.д. № 22354/2021г. на Софийски районен съд. Уточнено е било още, че договорът за ипотека се оспорва в частта на два от ипотекираните имоти – подземно паркомясто № 1 и подземно паркомясто № 15 в жилищна сграда с магазини и подземен паркинг на адрес [населено място], район „Овча купел“, [улица]. Съгласно представените удостоверения, данъчните оценки на тези обекти са били съответно 11 554. 20 лева и 9 187. 20 лева. Въз основа на исковата молба е било образувано гр.д. № 4735/2023г. по описа на Софийски районен съд. С подаден на 04.07.2023г. отговор „Посеви Груп“ ЕООД е оспорило исковете като недопустими и неоснователни. Отговорът е бил подаден чрез адвокат С. К., представлявал дружеството в производството. С определение от 09.01.2024г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание, като е бил изготвен и проект за доклад. Съгласно доклада, при обявяване на обстоятелства за безспорни, на ищеца е било указано да установи правния си интерес от водените искове, а по същество – знанието на органен представител на дружеството „Посеви Груп“ ЕООД, че с приемане на ипотеката от другия ответник уврежда ищеца. На ответника „Посеви Груп“ ЕООД е било указано да установи, че ипотеката върху двете паркоместа е учредена за погасяване на предходни задължения, както и размера и условията за погасяване на същите, в какъвто смисъл са били направените възражения на дружеството по същество на спора в подадения отговор. В проведеното на 07.02.2024г. заседание делото е било обявено за решаване. Събрани са били единствено писмени доказателства, а искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза е било отхвърлено. От името страните е поискано присъждането на разноски, като от ответника „Посеви Груп“ ЕООД - сумата от 2 500 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.06.2023г., сключен с адвокат С. К.. Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските. Допълнително от страните са били представени писмени бележки. С решение № 10323 от 30.05.2024г. водените искове по чл. 135 от ЗЗД са били отхвърлени. Възприето е било възражението на „Посеви Груп“ ЕООД, че липсва увреждащо ищеца действие, тъй като имотите паркоместа са били ипотекирани още през 2016г. съгласно предходно учредена и вписана ипотека, която не е била заличавана. С оглед изхода на делото на „Посеви Груп“ ЕООД е била присъдена сумата от 2 500 лева като разноски (чл. 78, ал. 3 от ГПК). Решението не е било обжалвано от никоя от страните, но с молба вх. № 211008 от 26.06.2024г. И. Г. П. е поискал присъдените на ответника разноски за адвокат да бъдат намалени като прекомерни до размер от 1 500 лева, колкото е било възнаграждението, платено от ищеца, без начисления ДДС. Основното съображение е било, че липсва сложност на делото за конкретната страна. Подаден е отговор и той е стандартно поддържан в съдебно заседание. Доказването се е изчерпвало с ангажиране на доказателство за първото вписване на ипотека. Молбата е била оставена без уважение съгласно определение № 30841 от 30.07.2024г. на Софийския районен съд, основно по съображения, изложени и в решението - че делото има известна правна сложност, а данъчната оценка на ипотекираните имоти е около 20 000 лева. Недоволен от определението по чл. 248 от ГПК, И. Г. П. е подал частна жалба пред Софийски градски съд. Отново е поддържал, че не е отчетена реалната фактическа и правна сложност на делото, но за съответната страна. Много по-лесно е страната да се брани срещу П. иск, отколкото да бъде ищец. Позицията „ответник“ обуславя много по-ниска необходимост от процесуална активност, респективно разходите за процесуален представител следва да бъдат много по-ниски. С определение № 3722 от 25.02.2025г. по образуваното в.ч.гр.д. № 1424/2025г. на Софийски градски съд първоинстанционното определение е било потвърдено. Доводите на ищеца не са били споделени. Напротив, възприето е било активно участие на процесуалния представител на ответника в производството. Отречена е била разлика в обхвата на процесуалните действия на страните. Платеното от ответника адвокатско възнаграждение, според въззивния съд, е било съпоставимо на платеното от ищеца. Отделно от това размерът съответства на размера на защитимото право. При тези установени обстоятелства формулираният от касатора въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ (т. 1). Те са приложими и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Въпросът не е от значение за изхода на делото, тъй като не е обуславящ изводите на въззивния съд. По същество от касатора се иска тълкуване на решението на СЕС по дело С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71). Дори да се приеме, че въпросът е относно значението на доказателствената тежест по делото за всяка от страните, в контекста на неговата фактическа и правна сложност, съобразима при направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение, въпросът отново не удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд не е отрекъл принципното значение на това обстоятелство, но е преценил, че в случая доказателствена тежест е възложена и на двете страни. Т.е. липсва разлика в обхвата на процесуалните действия на страните. Всъщност в този смисъл е било и определението от 09.01.2024г. на първоинстанционния съд по делото, съгласно което и на ищеца, и на „Посеви Груп“ ЕООД са били указани подлежащи на доказване обстоятелства. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. Воден от горното съдът