Определение № 1657 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 729/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БГ Строй 77“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. И. Г., против определение № 387 от 11.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 355/2025 г. на Апелативен съд - София, 7-ми гр. състав. С посоченото определение е оставена без уважение подадената от „БГ Строй 77“ ООД частна жалба вх. № 3358/13.01.2025 г. против определение № 4953 от 30.12.2024 г. по т. д. № 2413/2024 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав, с което е оставена без уважение молба на дружеството - частен жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса за водене на предявения срещу „Цветни системи“ ЕООД осъдителен иск за сумата 312 364.26 лв., претендрана частично от вземане с общ размер 500 000 лв. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за уважаване на молбата за освобождаване от предварително заплащане на държавна такса. Навеждат се оплаквания, че без да отрича принципната възможност за освобождаване на юридическо лице от задължението за предварително внасяне на държавна такса, въззивният съд не е обсъдил всички критерии, наведени в молбата за освобождаване от такса и възприети в практиката на Съда на ЕС и на ВКС, които имат значение за преценката налице ли са предпоставките за освобождаване от такса. Излагат се доводи, че размерът на подлежащата на заплащане държавна такса - 12 494.57 лв., е прекомерен и нарушава правото на достъп до правосъдие, доколкото следва да се заплати на начален етап от производството, инициирано от дружеството за защита на правото му да получи претендираното с иска договорно възнаграждение. Акцентира се върху бланкетното съдържание на мотивите към определението, както и върху липсата на обсъждане в тях на действителното финансово - икономическо състояние на задълженото за държавна такса търговско дружество и на обстоятелствата, че дружеството е с капитал 20 лв., а собственик на дяловете е физическо лице. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че дружеството е в състояние да заплати дължимата държавна такса поради наличието на краткотрайни активи, отразени в годишните му финансови отчети. В жалбата и в самостоятелно изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че определението на въззивния съд съдържа произнасяне по следните правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в определение № 170/15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ІІ т. о., с практиката на ЕСПЧ в изброени решения и с практиката на Съда на ЕС, обективирана в решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09, определение от 13.06.2013 г. по дело С-156/12 и решение по дело С-69/14: „Правото на ЕС изключва ли принципната възможност юридическо лице, в частност търговско дружество, да поиска да бъде освободено от плащане на разноски във връзка с производството пред съд; Ако не, то в този случай съдът следва ли да приложи не чл.83, ал.2 ГПК, а критериите, посочени от СЕС, при произнасяне по това искане; Трябва ли съдът да изследва всички приети в практиката на Съда на ЕС и наведени от частния жалбоподател критерии или е достатъчно изследването на публикувани годишни финансови отчети за минали години, за да се стигне до извод, че ищецът има възможност да заплати определената държавна такса; Може ли въз основа на наличието на записани краткотрайни активи в годишни счетоводни отчети на дружеството да се направи извод за платежоспособността на юридическото лице“. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и произнасянето в определението по въпроси, които са от значение за развитието на правото, а именно: „Следва ли съдът служебно да изследва обстоятелствата относно икономическото състояние на молителя - юридическо лице и възможността му да заплати държавната такса, и следва ли при необходимост да му укаже да представи допълнителни доказателства; Публикуваните годишни финансови отчети на дружеството достатъчни ли са да се направи преценка разполага ли то с необходимите средства да заплати дължимата такса“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Производството по т. д. № 2413/2024 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „БГ Строй“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск срещу „Цветни системи“ ЕООД за заплащане на сумата 312 364.26 лв. (част от вземане с общ размер 500 000 лв.), претендирана като дължима на основание чл.361, ал.1 ЗЗД и чл.14 от сключен на 17.07.2023 г. договор за дружество във връзка с изпълнението на договор за строителство № 156/28.07.2923 г. След получаване на уведомление за внасяне на държавна такса в размер на 12 494.57 лв. дружеството - ищец е депозирало молба, с която е поискало да бъде освободено от предварително заплащане на дължимата за производството държавна такса на основание чл.83 ГПК по причина, че определената за внасяне държавна такса ограничава правото му на достъп до правосъдие. В подкрепа на искането с молбата са представени 2 бр. заверени копия от счетоводен баланс - съкратена форма за микро предприятия по чл.29, ал.4 ЗСч. от 15.05.2023 г. и 24.06.2024 г. Първоинстанционният съд е оставил молбата за освобождаване от предварително заплащане на държавна такса без уважение, след като е приел, че липсата на средства за заплащане на държавна такса по граждански и търговски дела е предвидена в чл.83, ал.2 ГПК като предпоставка за освобождаване от такса само на физически лица, доказали пред съда неспособността си да покрият следващата се за конкретното производство държавна такса, а за юридическите лица подобна привилегия не е въведена в закона. Определението на първоинстанционния съд, с което е отказано освобождаване от държавна такса, е обжалвано от „БГ Строй“ ЕООД пред Апелативен съд - София с частна жалба, която е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение от 11.02.2025 г. За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд е съобразил, че правото на ЕС допуска освобождаване на юридически лица от предварително заплащане на държавна такса във връзка с производство пред съд, като според решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на ЕС сезираният с искане за освобождаване от такса национален съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото за достъп до съдилищата, което би накърнило чл.47 ХОПЕС, дали са насочени към постигането на легитимни цели и дали съществува пропорционалност между използваните средства и поставената цел. След преценка на фактите и доказателствата по делото съдът се е произнесъл, че дори дружеството - ищец и частен жалбоподател да отговаря теоретично на възприетите в решението по дело С-279/09 критерии за освобождаване от задължението за предварително заплащане на държавна такса, представените пред първоинстанционния съд счетоводни баланси не позволяват да се извърши преценка дали то е в състояние да внесе определената държавна такса. Съдът е отбелязал, че отразената в балансите сума на текущите/краткотрайните активи, които биха позволили внасяне на дължимата държавна такса, са се увеличили от 7 000 лв. през 2023 г. на 60 000 лв. през 2024 г. и независимо, че не е представено аналитично отчитане на активите от гледна точка на счетоводните правила, техният общ размер не сочи на невъзможност за търговеца да внесе определената държавна такса. В заключение въззивният съд е формирал извод, че искането за освобождаване от такса е неоснователно и правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно определение. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване - относно възможността за освобождаване на юридическо лице (търговско дружество) от предварително заплащане на държавна такса в производството по предявен иск, предпоставките за освобождаване и тяхното доказване, са относими към формирането на решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на подадената от дружеството - частен жалбоподател молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по предявения пред Софийски градски съд осъдителен иск. Поставените въпроси са били предмет на обсъждане в множество актове на Върховния касационен съд, постановени в производства по чл.274, ал.3 ГПК, и по повод на тях е формирана константна практика (определение № 285/05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на I т. о., определение № 193/24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на I т. о., определение № 141/20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на II т. о., определение № 122/12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на II т. о., определение № 427/13.11.2020 г. по ч. т. д. № 1925/2020 г. на I т. о., определение № 170/15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ІІ т. о., определение № 524/30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г. на ІІ т. о. и др.), която е съобразена с практиката на Съда на ЕС (решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С-571/16/ и др.), както и с практиката на ЕСПЧ (напр. решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша). Съществуващата практика на ВКС е в смисъл, че според националното законодателство на Република България освобождаването от държавна такса за производствата пред съда има социална функция и е признато като възможност само за физическите лица - страни по делата /чл.83 ГПК/; За юридическите лица, извън споровете за нарушаване на правото на ЕС, освобождаването от законовото задължение за внасяне на държавна такса не е гарантирано от императивни норми на правото на ЕС и е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването на такса е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл.47 ХОПЕС; За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ на юридическото лице, съответно за освобождаване от заплащане на държавна такса, представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че лицето, което иска освобождаване от такса, ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и възможността лицето да защити ефективно позицията си по делото, размера на разноските/таксите, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до съд; Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата. Според практиката в определение № 170/15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 60431/01.12.2021 г. по ч. т. д. № 1786.2021 г. на ВКС, І т. о., юридическо лице, което е подало молба за освобождаване от задължението за предварително внасяне на държавна такса, следва да докаже твърдените факти, свързани с неговото имуществено състояние и причините, препятстващи възможността за заплащане на дължимата държавна такса; Съдът, сезиран с молба за освобождаване от такса, няма задължение да събира служебно доказателства за установяване на релевантните за освобождаването от такса факти, а може само да извърши проверка на верността на декларираното от молителя имуществено състояние чрез проверка в публично достъпните регистри относно вписаните за търговеца обстоятелства. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е отклонил от цитираната в изложението практика на Съда на ЕС (и на ЕСПЧ), а е постановил определението си в съответствие с нея и с кореспондиращите й разрешения, възприети в практиката на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл принципната възможност юридическо лице (търговец) да бъде освободено от предварително заплащане на държавна такса, а е приел, че освобождаването от такса е възможно с оглед принципа за ефективна съдебна защита, но при наличие на изведените от Съда на ЕС предпоставки. Подадената от дружеството - частен жалбоподател молба за освобождаване от държавна такса съдържа единствено твърдение, че дружеството няма възможност да внесе определената от първоинстанционния съд държавна такса, а за доказване на твърдението са представени годишни финансови отчети (счетоводни баланси - съкратена форма за микропредприятия по чл.29, ал.4 ЗСч) за 2023 г. и 2024 г. При така формулираното съдържание на молбата преценката на въззивния съд дали имущественото състояние на дружеството позволява предварително внасяне на дължимата държавна такса и дали внасянето на таксата ще съставлява за дружеството непреодолимо препятствие за достъп до съд е извършена въз основа на данните в представените счетоводни документи. От съдържанието на тези документи въззивният съд е направил извод, чиято правилност не подлежи на проверка в стадия за селекция на частната касационна жалба, че общият размер на притежаваните от търговското дружество краткотрайни активи не сочи на невъзможност за дружеството да внесе държавната такса, дължима за разглеждане на предявения по конкретното дело осъдителен иск. За съда не е съществувало задължение да изследва служебно обстоятелства относно имущественото състояние на молителя, за които не се съдържат твърдения в молбата, и да изисква допълнителни доказателства, установяващи действителното имуществено състояние на дружеството. Решаващият извод на въззивния съд за отсъствие на предпоставки, изведени в практиката на Съда на ЕС като основание за освобождаване на юридическо лице (търговско дружество) от предварително внасяне на държавна такса за водене на дело пред съд, не е формиран в противоречие с цитираната в изложението практика на Съда на ЕС, поради което не е изпълнено изискването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с последните два въпроса в изложението е бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,