Решение № 8089 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2093/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на РЗОК – Велико Търново, чрез проц. представител Р. Антонов, срещу Решение №869 от 23.01.2026 г., постановено по адм. дело №2718/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции №РД-09-2042 от 10.12.2024г., с която на „Артиком“ЕООД със седалище в гр. Пловдив е била наложени санкции – „финансова неустойка“ в размер на по 1 000 лева. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на търговското дружество срещу цитираната заповед. Претендира разноски. Ответникът – „Артиком“ЕООД, чрез адв. Карамитева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът е издал индивидуален административен акт в противоречие с целта на закона, посочена в чл.2 на Закона за хората с увреждания(ЗХУ). Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за законосъобразни. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между – „Артиком“ЕООД от една страна и НЗОК, чрез Директор РЗОК – Сливен, е бил сключен договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия №041168 от 30.06.2022г., като с допълнително споразумение, подписано между страните на 10.07.2023г., съглашението е анексирано, вкл. с клауза, която предвижда, че изпълнителят няма право да предоставя помощни средства на лица, различни от хората с увреждания или посочените в заявлението упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно. В разглеждания казус по заявление от 19.09.2024г. за отпускане на помощни средства на М. С., такива са и били предоставени от дружеството, но в приемо-предавателния протокол от 30.10.2024г. за приемаща страна е положен подписа на С. Г.-дъщеря на заявителката. С оглед на това, административният орган е приел, че по този начин е налице нарушение на клауза 16 ал.3, т.2 от сключения договор, поради което и на основание чл.24б, т.25, б. „а“ от съглашението изпълнителят подлежи на санкциониране, чрез налагане на „финансова неустойка“ в размер на по 1 000 лева за всеки случай и възстановяване на неоснователно получената сума. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка, а тя не е спорна между страните, а именно, че в разглеждания случая изписаните помощни средства са били получени от заявителя. От събраните, вкл. и при съдебното дирене, писмени и гласни доказателства, се установява, че фактическото предаване на дата 30.10.2024г. е станало лично на заявителя С., която преди това е премерила предоставените и ортопедични обувки, но вместо нея в приемо-предавателния протокол се е подписала дъщеря и с оглед здравословното състояние на майка си. Не е спорно, че Г. има пълномощни от майка си за действие от нейно име и за нейна сметка, но нотариално завереното такова не обхваща дейността по предоставяне на помощни средства чрез НЗОК. Както е посочил съставът на ВАС на РБ, при отмяна на съдебното решение при първото разглеждане на този спор, в случая се разкриват обстоятелства по-скоро за невярно документиране, отколкото за непредоставяне на помощните средства на титуляра- заявителя С.. В тази връзки и в по-общ план е необходимо да се посочи, че новелата на чл.43 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК(или само Наредба №10) ясно сочи, че за предоставяне на ПСПСМИХУ по чл.42 НЗОК сключва договори по чл.45 ал.16 ЗЗО с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания(ал.1), като според ал.2, изр. първо в тези договори се уреждат и условията и реда за извършване на дейностите по предоставяне и ремонт на ПСПСМИХУ, правата и задълженията на страните, документацията и отчетността, вкл. условията и реда за контрол и санкциите при неизпълнение. Т.е. уредбата, касаеща както условията и ред за извършване на дейностите по предоставяне, така и тази по предвиждане на условията и реда за контрол и санкции при неизпълнение, нормотворецът е делегирал да се уреди в сключваните по образец договори, които в пълна мяра са административни по см. на чл.19а АПК. Поради това и общата правна рамка на административния договор, уредена в АПК, е приложима и към сключения между страните договор, анексиран с допълнително споразумение №1 от 10.07.2023г. Във връзка с конкретната клауза, на която се основава ангажиране отговорността на изпълнителя, то от съдържанието и става ясно, че на дружеството е вменено задължение да не „предоставя“ на лица различни от лицата с увреждания, или на посочените в заявленията упълномощени лица отпуснатите помощните средства, освен ако тези други лица не се легитимират с нотариално заверено изрично пълномощно. В тази връзка самият ЗХУ с нормата на чл.73 сочи, че упражняването на правото от лицата с увреждания да получат такива помощни средства корелира със задължението на НЗОК да им „предостави“ такива(така ал.2), като тази уредба е развита на вторично ниво на правно регулиране с нормата на чл.69 ППЗХУ, в която е посочено, че за „предоставянето“ на такива помощни средства лицето с увреждания подава „заявление“ до Управител НЗОК чрез съответния директор РЗОК, като ако заявлението е одобрено (ал.9), лицето упражнява правото си да получи определените му помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия в 6-месечен срок от определянето им с медицинския документ по чл.73 ал.1 ЗХУ(така ал.11). В следващата норма на чл.70 ал.2 от ППЗХУ изрично е предвидена уредба, според която помощните средства се предоставят от лицата по ал. 1 на човека с увреждане, на упълномощено от него лице или на лицето по чл.21, ал.2, т.2-4 от ЗХУ. Или на вторично ниво на правно регулиране изрично е уреден въпроса как става предаването на одобрените(отпуснати) помощни средства на заявителя – лице с увреждане. Т.е. нормотворецът, отчитайки и целите по чл.2 ЗХУ и осигурявайки гаранциите, посочени в чл.3 ЗХУ, е разписал ясно три начина за получаване на вече одобрените за предоставяне помощни средства: лично, на упълномощено лице или на лице по чл.21, ал.2, т.2-4 ЗХУ. Именно в тази насока е и утвърденият образец – Приложение №6 на заявлението, т.е. то съответства изцяло на посоченото в Правилника. В този ред на мисли следва да се отбележи, че в случая безспорно се установява, че С. е присъствала в деня на получаване в офиса(приемната) на ответника по касация, като е премерила ортопедичните обувки и ги е приела, но документите(приемо-предавателния такъв) е бил подписан от дъщеря и, действаща с пълномощни, макар и без нотариална заверка, но в присъствие на упълномощителя. При това положение следва да се заключи, че е изпълнен един от нормативно предвидените начини за получаване на отпуснатите помощни средства- лично на заявителя, но осъщественото впоследствие на фактическото предаване на обувките документалното оформяне не съответства на това. Т.е. вместо присъствалата заявителка С. се е подписала нейната дъщеря св. Г.. В този смисъл ответникът по касация не е нарушил правилото на чл.16 ал.3, т.2 от съглашението, след като не е предоставил помощните средства на лице, различно от заявителя. Действително за това предоставяне е съставен веднага приемо-предавателен протокол, в който обаче за приемаща страна е положен подпис от дъщерята Г.. Изискваното в случая „предоставяне“ се извършва чрез фактическите действия на изпълнителя по договора с НЗОК по предаване на помощните средства, за които С. е одобрена. В случая това фактическо предаване е прието именно от заявителя, но документирано не с нейния подпис, а с този на дъщеря и. Дали последното съставлява друг вид нарушение е въпрос, който не е предмет на това разглеждане. Същественото е, че не се установява „Артиком“ЕООД да е нарушило клаузата на чл.16 ал.3, т.2 от договора си с касата. От изложеното правилно административният съдия е заключил, че освен, че средствата са били реално предоставени и ползвани от лицето-заявител, то необосновано изпълнителят е санкциониран, че те не са били предадени (получени) от упълномощени лица, снабдени с изрично нотариално пълномощно, което освен всичко друго е и в ясен дисонанс с преследваните от закона специални цели, посочени в чл.2 ЗХУ. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Именно поради тези мотиви следва да се остави в сила обжалваното съдебно решение. По разноските. Разноски се дължат на ответника по касация, които се констатираха да са в размер на 500 евро за осъществена защита от адвокат, които НЗОК следва да се осъди да заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,