Определение № 50591 от 14.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 70/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. А. Е. против решение № 890 от 23.07.2021 г. по гр. дело № 3638/2020 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗК „Лев инс“АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Р. Ч. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Л. С. е поставил въпроса – 1/“ Какви критерии, формиращи съдържанието на понятието „ справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД е длъжен да съобрази съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане и какви конкретни данни, установени по делото е длъжен да отчете и оцени при приложение на тези критерии“.Страната е интерпретирала мотивите на обжалвания съдебен акт в контекста на своето оплакване за тяхната неправилност, като е достигналd до извода, че макар и изброил уврежданията на пострадалия ищец, съдът не бил изпълнил задължението си да изложи „ ясни мотиви какво конкретно значение“ е отдал на всяко едно от тях. Касаторът е намерил това свое оплакване за основание да твърди, че съдът се е отклонил от постоянната практика на ВКС, като е изброил решения на този съд и е възпроизвел част от мотивите на тези съдебни актове, третиращи дефиниции на понятието „ справедливост“. Поставен е въпрос № 2 / „ Какво трябва да съдържат мотивите на въззивния съд при извод за частична неправилност на първоинстанционното решение в осъдителната част и необходимост от постановяване на ново решение за частична отмяна на първоинстанционното решение и за частично отхвърляне на предявения иск“. Изброена е практика на ВКС, според която възивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви по предмета на спор, както и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните.Страната в контекста на разрешенията дадени с ТР ОСГК № 1 / 01г. е разгледала характера на въззивното производство, както и задълженията на въззивния съд при ограничен въззив, така както са разгледани в цитираното тълкувателно решение. След това е направен извод, че въззивният съд не бил изпълнил своите задължения в противоречие с тези разяснения.Цитирана е и част от мотивите на ПП ВС І/58г. относно задължението на второинстанционния съд, ако отмени или измени решението на първата инстанция, да посочи какви нарушения е допуснала тя. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си адв.Л.С., не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело.С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първият поставен въпрос е общ и несъобразен с конкретен правен мотив на възивния съд, нито изведен от него, поради което не може да бъде възприет като релевантен. Макар и относим към всяко съдебно производство, третиращо претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, за да осъществи общото основание, същият следва да бъде подкрепен с конкретен правен довод, свързан с решаващите изводи на съда. В случая,страната е обвързала този въпрос със своята интерпретация на мотивите, които е счела за недостатъчни, с оглед оплакването, че макар и изброил уврежданията, съдът не е изложил по отношение на тях обосноваване за всяко от уврежданията поотделно. С това лаконично свое оплакване страната е счела, че е обосновала наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за което е интерпретирала мотиви на решения на ВКС, но без да посочи, с кой от решаващите изводи на състава са свързани, нито в какво се изразява отклоняването от интерпретираната практика, а както бе посочено се е задоволила да развие кратки общи оплаквания за неправилност на акта, което е ирелевантно за тази фаза на производството. Липсата на конкретика по отношение на правните изводи на състава, които според касатора, влизат в противоречие с разясненията, дадени с изброената тълкувателна и казуална практика относно понятието „справедливост“, води до извод за това, че в случая страната не установява нито общо, нито допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Т.е. касаторът не е защитил с доводите си и наличие на допълнителен критерий, ако се приеме общият въпроса за релевантен. Още повече, че своя отговор общо поставеният въпрос е получил чрез задължителна практика – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Този извод се налага поради това, че решаващият състав е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, категорично установени по спора със събраните и сочени от страната доказателства. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довод за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Или, дори и да се приеме за релевантен така формулирания въпрос, както вече бе посочено, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече, че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поставения въпрос, третиращи отклоняване на съда от приетите със задължителна тълкувателна практика критерии, респективно от друга практика на ВКС, разясняваща приложението на чл.52 ЗЗД. В тази връзка, следва да се отбележи, че общите развити оплаквания за неправилност на изводите на състава, не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато такова. Доводът, че съдът само формално е обсъдил установените по спора факти съставлява оплакване за неправилност, но няма относимост към основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито обосновава противоречие по правен въпрос с изброената практика. Или общо изразеното твърдение за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Вторият поставен въпрос също е общ, като страната и противоречиво е посочила практика на ВС, третираща различен тип второинстанционно обжалване. Възпроизведените изводи, свързани с ограничения въззив, регламентиран като настоящ процесуален ред за инстанционен контрол, дават еднозначен отговор на общо поставения въпрос, като обосновават / изрично посочен и от касатора / извод, свързан с това, че въззивният съд като такъв е длъжен да разгледа установените факти самостоятелно и независимо от първата инстанция, като направи и свои изводи, свързани с доказателствения материал и разреши правния спор в рамките на изразеното с въззавната жалба неудовлетворение от постигнатия от първата инстанция правен резултат. При ограничен въззив, съдът не действа като контролно- отменителна инстанция, т.е. не третира изрично правилността на изводите на първостепенния съд, а ако има такова обсъждане, то е ирелевантно за правилността на резултата, който дефинитивно е постигнат самостоятелно от въззивния състав. И в случая, дори и общо поставения въпрос да бъде приет за релевантен, адекватно посочената практика, третираща съществуващия процесуален ред е изцяло в съответствие с мотивите на въззивният съд, който се е произнесъл като въззивна инстанция. За пълнота следва да се отбележи че посоченото ПП ВС №1/ 58г. разглежда процесуални въпроси на контролно-отменително, а не въззивно производство, поради което няма никаква относимост към случая. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение