Определение № 177 от 05.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 421/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на управителя на „Аква Ком“ ЕООД- [населено място]- в производство по несъстоятелност, срещу определение № 260144 /15.12.2020 г. по ч.т.д. №756/2015 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността по т.д. №100/19 на ПОС от 05.102020г, с което отказано допускане до разглеждане от Събранието н кредиторите на оздравителен план, предложен от длъжника „Аква Ком“ ЕООД- [населено място] с предложение № 32186/31.10.2019 г.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността-ОС-Пловдив, с което е отказано допускане до разглеждане от Събранието на кредиторите на оздравителен план, съдът се е позовал на съдържанието на последния,от което е видно, че планът предвижда отсрочване на изпълнението на публичните задължения на дружеството в открито производство по несъстоятелност, за което е необходимо предварително съгласие на Министъра на финансите–чл.189 ал.1 ДОПК. В случая, съставът на ОС е констатирал необходимостта от спазване изискването на чл.189 ал.1 ДОПК и е дал възможност на вносителя на оздравителния план, длъжник в производството по несъстоятелност, „Аква Ком“ ЕООД- [населено място] срок за представяне на такова съгласие, който срок е бил продължаван многократно. С писмо от Министъра на финансите с вх. № 260669/27.08.2020 г. изрично е отказано даването на съгласие по чл.189 ДОПК по предложения от длъжника оздравителен план. Съставът на АС-Пловдив при постановяване на обжалваното пред ВКС определение се е позовал на това, че липсата на такова съгласие е пречка за допускане на оздравителния план до разглеждане от Събранието на кредиторите. В изложение на основанията за допускане до касация е формулиран като правен въпрос: дали изпълнението на изискването по чл.189 ал.1 ДОПК е абсолютна предпоставка за допускане на оздравителния план до разглеждане от Общото събрание на кредиторите. Твърди се,че по този въпрос е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, евентуално по чл.280 ал.2 ГПК. От самото съдържание на разпоредбата на чл.189 ал.1 ДОПК, както и от практиката на съдилищата и ВКС/ примерно- опр. по ч.т.д 595/2016 на ВКС,Второ т.о. и недопуснатото с него до касационно обжалване на определение № 32659 /19.11.2015 г. по ч.гр.д. №3415/2015 на Софийски апелативен съд,/става ясно, че разпоредбата, въвежда императивно необходимост от предварително, т.е. налично преди произнасянето на съда по чл.701 ТЗ, разрешение от Министъра на финансите във всички случаи, когато изготвеният оздравителен план предвижда отсрочване на изпълнението на публичните задължения на длъжника в открито производство по несъстоятелност. Следователно не е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК, нито е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което