Определение № 980 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1800/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Николови 2020“ЕООД, [населено място] против решение №223 от 06.07.2023г. по т.д. №182/23г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация- Д. З. П., чрез пълномощника си – адв. П. Н. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и подробни доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. М. К. е поддържал основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Заявил е, че „ обжалваното решение поставя процесуалноправен въпрос за задълженията на съда да формира изводи относно релевантните за спора факти и произтичащите от тях права въз основа на обективно, задълбочено и комплексно обсъждане, проведено пир спазване правилата на формалната и правна логика, на всички относими доказателства и становища на страните, като изложи съображенията си в мотивите, без да игнорира доводи на страните и събрани доказателства, без да ги обсъжда превратно и без да формира изводи в противоречие със събраните доказателства“. Страната подробно е развила оплакване, че съдът не бил обсъдил приложения към делото „ опис на пет фактури“ подробно. Изложени са и пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава във връзка с приетото от него по същия „ документ“, като е отбелязано, че това било нарушение на съдопроизводствените правила. Разгледани са актове на ВКС, като част от тях са с възпроизведени мотиви във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства. В заключение е посочено и това, че съдът постановил акта си в нарушение на т.4 ППВС 7/65г., съобразно, което необсъждането на доказателство било процесуално нарушение. Касаторът е развил оплакване и за това, че съдът неправилно бил приел, че по „ признание на ищеца“ била заплатена сумата 653278лв., тъй като той винаги посочвал в хода на производството пред първостепенния съд, че тези суми били с включен ДДС. Така страната счита, че съдът е изменил твърденията на ищеца и в тази връзка е формулирал въпрос – „ Има ли съдът правна възможност да изменя направените по делото в хода на производството признания на права и обстоятелства по отношение на техния размер, срок и др. характеристики“. Посочено е общо, че по този въпрос няма формирана практика и така е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Подробно са изложени оплаквания, че първостепенния съд не е указал в доклада си ищецът да установи фактурите включват ли ДДС, а въззвният съд не е отчел това като нарушение. Счита, че поради това въззивният съд следвало да допусне експертиза, но като не е направил това нарушил указанията дадени с т.2 и т.3 на ТР ОСГТК1/13г. Така е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2 ГПК в хипотеза посочена от него като „ вероятна недопустимост“. Страната е посочила,че били предявени искове за „плащане на извъндоговорени СМР в част конструкции и неплащане на допълнителна част архитектура, а не какви са финансовите и облигационни отношения между страните“. Така, според касатора, съдът се е произнесъл извън предмета на делото- по „непредявен иск“. В заключение е посочено, че в случите, при които съдът разглежда иска на непредявено основание, решението било недопустимо и следвало да се обезсили. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставеният първи въпрос е общ и относим към всяко съдебно производство. За да бъде релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК страната следва изрично да посочи, какво не е обсъдил въззивният съд и как това необсъждане би се отразило на постановения правен резултат. В случая страната подробно е изложила не твърдение относно непроизнасяне на състава по конкретни доказателства, факти или възражения, а е поддържала недоволство от приетото, с оглед обсъждане на представено доказателство, което е ирелевантно за тази фаза на производството, тъй като съставлява оплакване за неправилност на акта. Този извод се налага поради това, че съдът е обсъждал представения опис на фактурите и е направил своите правни изводи с оглед това доказателство. Самият касатор твърди, че съдът го е обсъдил, поради което и въпросът не е релевантен и не съставлява въведено общо основание. Вторият поставен въпрос е фактически, а не правен, съдържателно обоснован с оплакванията на страната за неправилност на акта. Този извод се налага и от това, че касаторът смесва основни категории, а именно – твърдения на страната, признание на страната и доказателства по спора въз основа, на които, съдът правни своите правни изводи. Поради неразграничение на тези категории от поставения въпрос не може да бъде изведен правен,още повече, че същият е изцяло обоснован от оплаквания на страната за неправилност на решението. Под №3 в изложението отново са направени оплаквания за това, че съдът не бил указал с доклада си, че е налице признание „ от страна на ищеца на определено обстоятелство“ и оплакване за допуснати процесуални нарушения от състава. В този абзац не е формулиран правен въпрос, което е достатъчно за да не бъде съобразявано при обсъждане предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като правният въпрос съставлява общо основание и като такъв, както вече бе отбелязано, е задължителна част от преценката по чл.280, ал.1 т1 -3 ГПК. В заключение касаторът е поддържал недопустимост на съдебният акт. Това твърдение се разглежда служебно от съда и без да са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. За да поддържа основание по чл.280,ал.2, предл.2-ро ГПК, касаторът е посочил,че били предявени искове за „плащане на извъндоговорени СМР в част конструкции и неплащане на допълнителна част архитектура, а не какви са финансовите и облигационни отношения между страните“. Така според страната, съдът се произнесъл извън предмета на делото, пак според нея- по непредявен иск. Доводите са фактически и правно необосновани, заявени при неотчитане на разлика между мотиви и диспозитив на съдебно решение и правно основание, на което се разглежда иска. Така с исковата молба и с уточняваща молба е конкретизиран петитума на иска, като са заявени обективно съединени искове за заплащане на сумите 16061лв.без ДДС – допълнително извършени СМР в първи конструктивен етап и 12350лв. без ДДС вложени материали в сграда- за втори етап. По тези именно искове се е произнесъл първоинстанционния съд, като ги е отхвърлил. Въззивният съд е оставил решението в сила, именно по тези искове, изрично очертани в неговите мотиви. Правно необосновано страната счита, че след като е обсъждал събраните по спора доказателства и правно е извел създадените между страните отношения, същият е излязъл извън предмета на спора. Мотивите са тази част от съдебното решение, които следва да съдържат обосноваване на диспозитива, като подчинят събраните по делото доказателства на определеното основание на предявения иск, чиято правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона. В случая, редовно сезираният въззивен съд е определил правната квалификация на исковете и съобразно задълженията си изведени от непълен въззив се е произнесъл по спора въз основа на събраните по делото доказателства. Или същият е постановил допустим съдебен акт. С оглед изложеното страната не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени, поисканите и установени разноски в размер на 3000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение