Определение № 688 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2057/2025 г.
ВКСI търговско отделение11.03.2026 г.докладчик Васил Христакиев
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение № 203/14.07.2025 г. по т. д. № 253/2025 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на адв. А. В. М., [населено място], [улица], ап. 20, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК възнаграждение за касационното производство в размер на 800 евро.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: .............................................
Членове:
1 ............................................
- ...........................................
Мотиви
взе предвид следното.
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.
Ищцата В. В. оспорва жалбата.
По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част по отношение на уважената над размер от 40 000 лв. до присъдените 70 000 лв. част от предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания при пътно-транспортно произшествие.
По спорния във въззивното производство въпрос за размера на обезщетението въззивният съд е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер от 70 000 лв. Извода си е мотивирал с вида и степента на установените травматични увреждания и техните последици: счупване на горния край на раменната кост вдясно и оток в дясно коляно с четири хирургически интервенции за период около 6 месеца, съпроводени с интензивни болки, невъзможността за нормално използване на ръката с произтичащите от това затруднения и неудобства в ежедневието, останалия траен белег с атрофиране на мускулите и трайното (пожизнено) ограничаване на движенията на ръката. Съобразил е и общите икономически условия в страната, както и лимитите на застрахователната отговорност към момента на увреждането.
Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай като довод за очевидната неправилност на въззивното решение се изтъква, че е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост. Посоченото не отговаря на установените в практиката критерии за очевидна по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК неправилност, поради което на това основание касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
- следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП,
- при определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях, и
- релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението,
както и че същите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият въпрос не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е бил включен в предмета на въззивното производство, доколкото във въззивната жалба не се съдържа позоваване на посочените във въпроса обстоятелства и на тяхното значение, поради което и съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК същите не са обсъждани от въззивния съд.
По останалите въпроси е установена последователна практика, изразена в ППВС № 4/1968 г. и следващи решения на ВКС по чл. 292 ГПК, съгласно която при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на вредата, вкл. обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователното покритие, които обаче имат само съпътстващо значение при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Определящо е наличието на връзка между съответните обстоятелства и вредата, а не сам по себе си видът на обстоятелствата. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест съобразно особеностите на конкретния случай. С оглед на това допустимо е съдът по същество да не съобрази дадени обстоятелства, които, макар и обичайно значими за наличието на вреда в сходни случаи, не са налице в конкретния случай, и обратно – да съобрази обстоятелства, които, макар и да не са сред неизчерпателно посочените в постановлението, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетяване страдания. Въпрос на конкретните особености на случая е и преценката относно тежестта на установените и подлежащи на съобразяване обстоятелства, т. е. преценката на тяхното значение в рамките на общата съвкупност във всеки отделен случай.
На така установената практика изводите на въззивния съд не противоречат, доколкото съдът е съобразил установените в конкретния случай (и релевантни според установените критерии) обстоятелства и е преценил относителната им тежест за настъпването на вредата, поради което основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК не е налице. Правилността на тази преценка по отношение на кръга и значението на съобразените от въззивния съд обстоятелства, до чието оспорване всъщност се свеждат оплакванията на жалбоподателя, не подлежи на проверка в настоящата фаза на касационното производство.
Не се обосновава и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.
В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не е твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Освен бланкетното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и възпроизвеждането на текста ѝ конкретни аргументи в тази насока не са изложени.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представения по делото договор за правна помощ жалбоподателят следва да заплати на упълномощения от ищцата адвокат възнаграждение за касационното производство в размер на 800 евро.
С тези мотиви съдът