Определение № 3731 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4506/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 4276 от 28.07.2023 г. по в.гр. д. № 1969/2023 г. на ГС София, с което са отхвърлени исковете по чл.344, т.1-3 КТ. Жалбоподателката Н. С. Ж., действаща чрез процесуалния си представител, излага съображения за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и за неправилност на същото. Ответникът „Напоителни системи“ ЕАД, чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете на Н. С. срещу „„Напоителни системи“ ЕАД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ – за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – директор „Финансова дирекция“ и за заплащане на сумата 22 265,04 лева,обезщетение за оставане без работа в 25.07.2022 г. до 02.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Установено е, че по силата на трудов договор ищцата е заемала длъжността „директор на „Финансова дирекция“ в ответното дружество. Прието е, че работодателят е упражнил субективното си потестативно право едностранно да прекрати трудовия договор с ищеца Н. С. Ж. на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на нов договор за управление на дружеството от 05.07.2022 г. с К. П. със заповед № 106/22.07.2022г., връчена на същата дата, като е вписано „поради сключване на договор за управлението на „Напоителни системи“ ЕАД с К. П.. От приетите по делото протокол и договор за възлагане на управлението от 21.06.2022 г., сключен между министъра на земеделието, като упражняващ правата на държавата и К. П., е установено, че на 21.06.2022 г. последният е назначен за член на съвета на директорите на ответното дружество за срок до провеждане на конкурс, като му е възложено да управлява дружеството, както и да го представлява в съответствие с действащата нормативна уредба и Устава на дружеството. Видно от протокол № 23/05.07.2022 г. от проведено заседание на съвета на директорите К. П. е избран за изпълнителен директор на дружеството, за което е сключен договор за възлагане на управление № РД 14-21/05.07.2022 г. От посочения договор е установено, че на последния е възложено управлението и ръководството на търговската дейност на ответното дружество в съответствие с изискванията на закона и бизнес плана. Констатирано е, че правомощията на изпълнителния директор са уредени в чл. 25, ал. 3 от Устава, като част от тях са: да представлява дружеството самостоятелно, организира изпълнението на решенията на съвета на директорите, сключва трудовите договори със служители на дружеството, решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на едноличния собственик на капитала или на съвета на директорите според закона или устава или които са му възложени с решение на едноличния собственик на капитала и др. Като доказателство по делото е прието и решение на СД на дружеството като се установява, че от т. 1 в протокол № 9/19.04.2022г., че е приета стратегия и бизнес програма на дружеството, приложени на л. 63-86 по делото, изпратени за одобрение на министъра на земеделието на 20.04.2022 г. Установено е, че последните са върнати за преработка с писмо от 22.08.2022г., а с протокол № [№] К. П. е освободен като член на СД на друшеството в качеството му на представител на държавата, като е прекратен и договор № [№] за възлагане на управлението на ответното дружество. Прието е, че от страна на ответника е доказано наличието на всички предпоставки за прилагане на процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Посочено е, че право да приложи това специфично по цел основание за прекратяване има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, задължаващ се срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Въззвният съд е приел, че в случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на валидно сключен договор за възлагане на управлението на ответното дружеството срещу възнаграждение, доколкото по силата на представения договор от 05.07.2021г. дейността по управлението на ответното дружество е възложена на К. П.. Въззивният съд е изтъкнал, че теченето на 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ се обвързва със започването на фактическото изпълнение на договора за възлагане на управлението и в случая следва да се приеме, че началото на срока е 05.07.2022 г., следователно оспорваната заповед е издадена при спазване и на това законовото изискване Съдът е изложил съображения за това, че не споделя възражението на Ж. за липсата на представителна власт на подписалия уволнителната заповед изпълнителен директор, тъй като същият бил за изпълняващ длъжността изпълнителен директор до провеждането на конкурс, а законът не поставя други изисквания, респективно не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е издадена от разполагащо с представителна власт лице, тъй като е издадена от новоназначения изпълнителен директор – К. П. след започване на изпълнението на договора за възлагане на управлението от 05.07.2022 г., на който се позовава ответникът с отговора на искова молба. За неоснователен е прието доводът на ищеца - въззивник за допуснато нарушение в устава на „Напоителни системи“ ЕАД, изразяващо се в липсата на взето от съвета на директорите решение за прекратяване на трудовия договор с ищеца.. Въззивният съд е изтъкнал, че този факт не води до незаконосъобразност на оспорената заповед № 106/22.07.2022г., тъй като освен посочените в чл. 328, ал. 2 КТ предпоставки, законът не не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на посочената разпоредба. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че няма пречка бизнес - задачата, с нейните конкретни икономически показатели, да се съдържат в друг, отделен документ, който да има връзка с договора за управление. Прието е, че в чл. 2.4. от договора дава право на работодателя и да доразвива залегналите в бизнес плана за дейността цели като организира допълнителни сделки или производство и разпространение на нови продукти и откриване на нови канали за пласмент на продукцията. Прието е, че не може да се възприеме като липса на бизнес задача приета тава от дружеството, но все още неодобрена такава от принципала на дружеството. Посочено е, че липсата на одобрени бизнес програма и стратегия не могат да бъдат възприети като пречка за назначения изпълнителен директор да упражнява правомощието си по прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ. Изложени са съображения за това, че управителят започва веднага да упражнява своите функции, тоест да изпълнява своята програма, затова може да прекрати и трудовите правоотношения на основание чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да упражни това свое правомощие (в този смисъл решение № 68/16.05.2018 г. по гр. д. № 3105/2017 г. на ВКС, III г.о.). По изложените съображения въззивният съд е счел, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си на уволнение на разглежданото основание, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр.с чл. 225, ал. 1 КТ. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК Н. Ж., чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите от значение за спора: временно изпълняващият длъжността управител разполага ли с възможността да прилага чл. 328, ал.2 КТ по отношение ръководния състав на дружеството независимо, длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи и възражения на страните и относимите към спора доказателства и следва ли да е налице изрично препращане към друг документ в който се съдържа бизнес програма, когато в договор за управление липсва бизнес план и бизнес задача, за да може управителят да разполага с възможността да прилага чл. 328, ал.2 КТ по отношение на ръководния състав на дружеството. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие решение по гр.д. № 5537/2014 г. на IV – г.о. и решение по гр.д. № 345/2015 г. на IV – г.о.; с решение по търг.д. № 3768/2014 г. на II – г.о., решение по търг.д. № 2220/2015 г. на II – т.о. и решение по търг.д. № 505/2017 г. на II – т.о., както и с определение по гр.д. № 429/2021 г. на III – г.о., определение по гр.д. № 2660/2014 г. на III – г.о. и определение по гр.д. № 1564/2010 г. на III –г.о. и е налице основание по чл.280, ал.1т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че по поставените за разглеждане въпроси и на соченото от жалбоподателя основание не следва да се допуска касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения процесуален въпрос, касаещ правомощията на въззивната инстанция при постановяването на своето решение, които са по съществото на спора, касаещи правомощията на съдa с оглед задълженията му по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК относно начина на формиране волята на съда при постановяването на решение си и задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г., IV-то г. о. на ВКС и от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., 1-во г. о. на ВКС и много други, се приема безпротиворечиво, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. В тази връзка в случая съставът на въззивната инстанция е обсъдил е изложените във въззивната жалба оплаквания касаещи прилагането на материалния закон респективно правилността на обжалваното решение, изготвил собствени мотиви, като при постановяването на решението е направил анализ на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и събраните свидетелски показания, поради което по така формулирания в изложението въпрос н е налице основание да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по въпроса: следва ли да е налице изрично препращане към друг документ в който се съдържа бизнес програма, когато в договор за управление липсва бизнес план и бизнес задача, за да може управителят да разполага с възможността да прилага чл. 328, ал.2 КТ по отношение на ръководния състав на дружеството. В практиката на ВКС обективирана и в решение от 07.04.2022 г. по гр.д.№ 2285/2021 г. на IV – г.о. е прието, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение, тъй като на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ. Посочва се че изводът произтича от правната характеристика на договора за управление, като същият е каузален, а неговото основание/кауза/цел, към която е насочен, е лицето, на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск и полагайки грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален стопански резултат. В случая въззивният съд е съобразил и тази практика. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по втория формулиран от жалбоподателя въпрос: временно изпълняващият длъжността управител разполага ли с възможността да прилага чл. 328, ал.2 КТ по отношение ръководния състав на дружеството. В практиката на ВКС обективирана и в решение № 259/20.12.2017 г. по гр. д. № 1235/2017 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че законът не поставя други изисквания, респективно не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. Нито общата трудовоправна норма, нито приложимите специални норми не предвиждат изключване на специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е сключен за по малък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено условие. В този смисъл е и приетото в решение от 07.04.2022г. по гр.д.№2285/2021г., четвърто г.о. на ВКС разрешение, че е достатъчно е да е сключен нов договор, с който собственикът на предприятието или негов представител срещу уговорено възнаграждение е възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице (управител, изпълнителен директор на дружеството и т. нат.) срещу възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението по договора. В случая въззивният съд при постановяване на своето решение се е съобразил с посочената практика на ВКС. На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателт следва да заплати на ответника сумата 100 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС от юрисконсулт. Предвид изложените съображения, съдът