Определение № 493 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1605/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 692 от 27.04.2012 г. по т. д. № 4025/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-10 състав решение № 1086 от 30.11.2010 г. по т. д. № 347/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено несъществуването на вземане по запис на заповед от 10.04.2007 г. за сумата 100 000 лв., за която, по реда на чл. 237, б. „е” ГПК (отм.), е издаден изпълнителен лист от 11.02.2008 г. по ч. гр. д. № 2556/2008 г. на СРС, 76 състав. К. поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства, като твърди, че същите създават достатъчна индиция за връзката между процесния запис на заповед и съществуващите между страните каузални отношения по повод доставката на бетон. Според касатора, решаващият състав не е съобразил задължителната практика на ВКС, че предмет на доказване в производството по чл. 254 ГПК (отм.) е несъществуване на самото изпълняемо право, а не несъществуване на изпълнителното основание, като е допуснал съществено процесуално нарушение относно доказателствената тежест на страните за установяване причината, поради която е издаден записът на заповед. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 281, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на следните въпроси: 1. При направени от ищеца-длъжник по записа на заповед лични възражения за съществуване на каузално правоотношение като причина за неговото издаване, възниква ли в тежест на ответника/кредитор задължение да докаже фактите, от които произтича вземането му по записа на заповед, вкл. и каузалното правоотношение в производството по иска с правно основание чл. 254 ГПК(отм.); 2. За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 254 ГПК (отм.), достатъчно ли е ищецът/длъжник да установи каузалното правоотношение между него и ответника/кредитор по записа на заповед като причина за издаване на ценната книга – предмет на иска и липсата на други каузални правоотношения, поради които същата може да е издадена от него, при условие, че ответникът/кредитор не сочи по делото наличие на друго каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед; 3. За задължението на съда, при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на суми, да зачете разликата между установените по делото дължима и недължима част от общо заявената с иска сума. Като релевантна практика касаторът посочва съответно: по първия въпрос – решение № 173 от 12.01.211 г. по т. д. № 901/2009 г. на І т. о.; решение № 41 от 22.04.2010 г. по т. д. № 575/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 102 от 25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 119 от 08.07.2011 г. по т. д. № 1160/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 105 от 23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на І т. о.; решение № 5 от 02.02.2012 г. по т. д. № 75/2011 г. на І т. о. и решение № 143 от 12.04.2011 г. по т. д. № 634/2009 г. на ІІ т. о.; по втория въпрос – решение № 128 от 23.10.2012 г. по т. д. № 561/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 173 от 12.01.211 г. по т. д. № 901/2009 г. на І т. о.;. № 41 от 22.04.2010 г. по т. д. № 575/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 195 от 30.11.2009 г. по т. д. № 299/2009 г. на ІІ т. о.; по третия въпрос – решение № 103 от 24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 150 от 03.05.2011 г. по т. д. № 781/2010 г. на ІІІ г. о. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, подробни съображения за което е изложил в писмен отговор от 14.03.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди атакуваното пред него решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел за недоказана връзката между процесния запис на заповед и съществувалите между страните каузални правоотношения по търговски продажби на бетон и бетонови добавки, обективирани във фактури № № 433 от 05.06.2007г., 441 от 16.06.2007 г., 458 от 09.07.2007 г. и 484 от 06.08.2007 г., поради което плащането на сумата 70 402.77 лв. по изп. д. № 20078610400457/07 г., образувано въз основа на издадения по реда на чл. 237, б. „е” ГПК (отм.) изпълнителен лист за сумата 100 000 лв. по процесния запис на заповед, не погасява породеното от посочените каузални правоотношения задължение. Според решаващия състав, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обстоятелството, че ищецът е изпаднал в забава за плащане на цената на доставените му от ответника стоки към 02.04.2007 г., т. е. още преди издаване на записа на заповед на 10.04.2007 г.; че и след изпадането му в забава доставките на бетон са продължили, както и отрицателният факт, че ищецът не е имал други задължения към ответника, не са от естество да обосноват несъмнен извод, че записът на заповед е издаден за събиране вземанията по процесните фактури. Освен това, е прието, че такова доказателство не представляват и констатираните от заключението на счетоводната експертиза различия в начина на осчетоводяване в счетоводствата на двете страни на сумата, събрана от ответника по изпълнителното дело – в счетоводството на ищеца като заплатени по договори за доставка, а в счетоводството на ответника – като постъпили средства от собственика, а впоследствие – като получени по договор за заем. Предвид липсата на доказателства за редовно водене на счетоводните книги на ищеца, както и на доказателства за други, кореспондиращи на вписаните обстоятелства, съдът е преценил, че вписванията в счетоводните книги на ищеца не представляват доказателства, а само твърдения относно изгодни за него факти, подлежащи на установяване с други доказателства. Според съда, само по себе си, нередовното осчетоводяване на събраната от ответника сума, също не може да бъде доказателство, че посоченото от ищеца в собствените му счетоводни книги основание (търговска продажба по процесните фактури) съответства на действителното такова. На последно място, съдебният състав е счел, че показанията на разпитания по делото свидетел Густанлиев също не съдържат данни, обосноваващи по несъмнен начин твърдяната от ищеца връзка между каузалните продажбени отношения и менителничния ефект, тъй като свидетелят няма непосредствени впечатления от издаването на записа на заповед, а само предполага, че то е свързано със забавата на ищеца при заплащането на цената на доставения му по фактурите бетон. Отделно от това, в мотивите на въззивното решение е посочено, че искът би бил неоснователен дори и да бъде възприета тезата на ищеца за връзка между записа на заповед и процесните фактури. Този извод е направен с оглед формулирания в исковата молба петитум – за установяване, че ищецът не дължи сумата по записа на заповед, тъй като тя е дължима по договорите за търговска продажба, обективирани в процесните четири фактури. Решаващият състав е посочил, че след като каузалните правоотношения съществуват успоредно с менителничните и кредиторът е избрал да упражни правата си срещу длъжника по записа на заповед, като се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на него, извършеното плащане не е недължимо, защото е осъществено по валидно възникнало менителнично правоотношение. Затова, в този случай ищецът следва да установи, че плащането по записа на заповед има погасителното действие спрямо задължението по договорите за продажба, а не недължимост на извършеното по менителничния ефект плащане предвид паралелното съществуване на каузалните отношения, които той обслужва. С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че отговарящи на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи са само първите два въпроса. По отношение на третия въпрос това изискване не е налице, тъй като по същия липсва произнасяне. Доколкото съдът е приел, че не е доказана връзка между записа на заповед и каузалните отношения, същият не е обсъждал и въпроса каква част от сумата по ефекта следва да се счита погасена с плащането на сумата 70 402.77 лв. по изп. д. № 20078610400457/07 г. Ето защо, по отношение на този въпрос не следва да бъде обсъждано заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационното обжалване следва обаче да бъде допуснато по въпросите, касаещи предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 124 ГПК (аналогичен на чл. 254 ГПК отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.), в хипотезата, когато между страните е безспорно съществуването на трайни търговски отношения по повод конкретен вид търговска сделка и наличието на непогасени задължения във връзка със същите, но не се твърди съществуването на друго каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед. Тези въпроси са решени в противоречие с разрешенията, дадени в т. 17 на приетото след образуване на настоящото дело Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се счете за доказано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК