Определение № 435 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2227/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Обжалвано е определение №414 от 18.02.2013г., постановено по ч.гр.дело №4025/2012г. на Софийския апелативен съд,, търговско отделение, с което е потвърдено определението от 27.08.2012г., постановено по гр.дело №3071/2008г. на СГС, КГ, І-5 състав, с което е оставил без уважение искането на Сдружение “Н. Б.Б.А.З.” за изменение на протоколното определение от 23.05.2012г. в частта за разноските. Частният касатор Сдружение“Н.Б.Б.А.З.” релевира оплаквания за неправилност, с молба да бъде отменено и уважена молбата му за присъждане на разноски съобразно намалението на исковете на двамата ищци. Позовава се на критериите за салектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В писмен отговор адв. А. Г., като представител на ищците Р. Г. Т., Д. Г. Т. и Д. В. Н. поддържа становище, че частната касационна жалба не отговаря на условията за допустимост по чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но същата е процесуално недопустима. Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноски се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая, след намаление на цената на предявените искове по реда на чл.214, ал.1 ГПК до размер на 1000лв., за всеки един от ищците, делото е изпратено по подсъдност на районния съд. Решението, което ще се постанови от СРС ще подлежи на двуинстанционно разглеждане, съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Необжалваемостта на решението пред ВКС с оглед на цената на иска, определя е необжаваемост на постановеното от САС определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение