Определение № 46 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 883/2012 г.

Т. Г. Й. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 15605/2011 г., приложила е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и решение по чл. 290 ГПК, постановено от състав на ВКС по т. д. № 1068/2009 г.. Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по иск на [фирма] срещу Т. Й. за заплащане на сумата 3537.27 лв. за консумирана топлинна енергия, от която 2893.16 лв. главница и 644.11 лв. – законна лихва за забава. Софийският районен съд с решение по гр. д. № 35000 по описа за 2008 г. е признал за установено, че Т. Й. дължи на [фирма] сумата 2378.95 лв. главница и сумата 361.32 лв лихва за забава и отхвърлил исковете за разликата до предявените размери поотделно за главница и за лихва. По въззивни жалби на двете страни е образувано гр. д. № 15605/2011 г. на Софийския градски съд и с решение от 02. 04. 2012 г. градският съд е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и прекратил производството по делото. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. При това положение искането на молителката Й. за допускане на касационно обжалване е лишено от процесуалноправно основание и не може да бъде разгледано по същество от касационния съд. Върховният касационен съд