Определение № 60137 от 05.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3416/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. В. А. като пълномощник на Й. Г., Л. Й., И. Й. и Б. Й. срещу въззивно определение № 269159 от 25.05.2021 г. по ч.гр.д. № 3361/2021 г. на Софийски градски съд. С него са оставени без уважение: -частна жалба вх. № 25022055 от 08.02.2021 г., подадена от Й. Г., Л. Й., И. Й. и Б. Й. чрез адв. В. А. срещу разпореждане № 20015548 от 19.01.2021 г. по гр.д. № 9150/2013 г. на Софийски районен съд, с което са върнати въззивна жалба вх. № 25173880 от 25.11.2020 г., подадена от Л. Й., И. Й., Б. Й. чрез адв. В. М. срещу решение № 20240667 от 31.10.2020 г. по гр.д. № 9150/2013 г. на Софийски районен съд, и въззивна жалба вх. № 25174323 от 26.11.2020 г., подадена от адв. Ст. А. и адв. В. А. против същото решение. -частна жалба вх. № 25022045 от 08.02.2021 г., подадена от Л. Й., И. Й. и Б. Й. срещу разпореждане № 20015548 от 19.01.2021 г. по гр.д. № 9150/2013 г. на Софийски районен съд, с което са върнати въззивна жалба вх. № 25173880 от 25.11.2020 г., подадена от Л. Й., И. Й. и Б. Й. чрез адв. В. М. срещу решение № 20240667 от 31.10.2020 г. по гр.д. № 9150/2013 г. на Софийски районен съд, и въззивна жалба вх. № 25174323 от 26.11.2020 г., подадена от адв. Ст. А. и адв. В. А. срещу същото въззивно решение. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Жалбоподателите поддържат, че указанията на съда за внасяне на определената държавна такса за въззивно обжалване са били изпълнени в указания от съда срок, като държавната такса е била внесена на два пъти: от адв. В. М., която е внесла сума в размер на 25 лв., и е приложила доказателства за това към въззивната си жалба, и от адв. Ст. А., която е внесла на 01.03.2021 г. още 15 лв. По този начин двамата процесуални представили са внесли държавна такса общо в размер на 40 лв., който е по-голям от определения от съда. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: При ангажирани двама процесуални представители на страната допустимо ли е внасянето на част от определената от съда държавна такса от единия от тях и довнасяне на останалата част от другия, или цялата държавна такса следва да бъде внесена само от единия от тях. В писмен отговор на частната касационна жалба ответните страни Всестранна районна кооперация „Мургаш-Кремиковци”, „Мургаш КООП” АД и И. В. С. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателиште предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 20240667 от 31.10.2020 г. по гр.д. № 9150/2013 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от Л. С. Х., И. Н. Й., Б. Н. Й., и Й. Г. Г. против Всестранна районна кооперация „Мургаш-Кремикщовци”, „Мургаш КООП” АД и И. В. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищците са собственици на сграда с идентификатор 16448.7722.93.4 по КККР на [населено място] и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху този имот. Срещу първоинстанционното решение са подадени две въззивни жалби от ищците. Първата въззивна жалба е с вх. № 25173880 от 25.11.2020 г., и е подадена от адв. В. М. като пълномощник на Л. С. Й., И. Н. Й. и Б. Н. Й.. Към нея са приложени доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв. Втората въззивна жалба е с вх. № 25174323 от 26.11.2020 г. и е подадена от адв. Ст. А. и адв. В. А. като пълномощници на ищците, без техните имена да са посочи в жалбата. Към същата няма доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване. С разпореждане от 01.12.2020 г. двете въззивни жалби са оставени без движение. По отношение на въззивна жалба вх. № 25173880 от 25.11.2020 г. на жалбоподателите са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв. В. М., както и да довнесат по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на още 10.65 лв. и представят платежен документ. По отношение на въззивна жалба вх. № 25174323 от 26.11.2020 г съдът е указал в едноседмичен срок от получаване на съобщението да се посочи кои са ищците, подали жалбата, както и да се внесе държавна такса в размер на 36.65 лв. и да се представи платежен документ за внасянето й. Разпореждането е съобщено на жалбоподателите чрез адв. В. М. на 09.12.2020 г., а чрез адв. Ст. А. и адв. В. А.-на 11.12.2020 г. С разпореждане № 20015548 от 19.01.2021 г. първоинстанционният съд, след като е констатирал, че указанията не са изпълнени в срок, е разпоредил връщане на двете въззивни жалби. Това разпореждане е потвърдено от въззивната инстанция по съображения, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на дадените от съда указания. По повод искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване настоящият състав констатира, че по делото не са представени доказателства за довнасяне на държавна такса в размер на 10.65 лв. Видно от приложената към въззивното дело разписка № 0200012603382097 от 01.03.2021 г., внесената от адв. Ст. А. сума от 15 лв. представлява държавна такса за разглеждане на частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивните жалби. Други доказателства за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадените въззивни жалби по делото не са налице. Предвид изложеното, поставеният от жалбоподателите правен въпрос се явява неотносим към изхода на делото, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Разрешаването по принцип на този въпрос не може да обоснове извод, че определената от съда държавна такса за въззивно обжалване по която и да е от двете въззивни жалби е била внесена в пълния размер от 35.65 лв., определен съобразно цената на иска за собственост с оглед притежаваните от жалбоподателите идеални части от него. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът