Определение № 73 от 25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 354/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от И. Н. П., С. Л. С. и Т. М. П., подадена чрез процесуалния им представител адв. В. М., срещу определение № 1912 от 21.07.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2211/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 265189 от 18.03.2021 г. по гр. д. № 3597/2021 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от „ДБ Груп 2016” ЕООД срещу С. А. А. и М. М. А. за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко - продажба на идеална част от 21.07.2016 г. за 6/64 идеални части от УПИ * - 4,5 кв. ••• м. *** по плана на [населено място], с адрес [населено място], [улица], с идентификатор № ***, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда състояща се от стая и антре, чрез налагане на възбрана върху посочените идеални части от имота, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, при условие, че молителят представи парична гаранция в размер на 11 000 лв. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „ДБ Груп 2016“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. М. Е-Т., в който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, касационното обжалване не е обвързано от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, а наведените в приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК доводи следва да се ценят, като такива за неправилност. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното определение е прието, че жалбоподателите твърдят, че са съсобственици с ответниците по обезпечението и считат, че правната им сфера е засегната от допуснатата обезпечителна мярка, тъй като засяга и техните идеални части от имота – И. Н. П. притежава 7,5 % идеални части от дворното място – имот пл. № 4 от кв. ••• с площ от 399 кв.м. с адрес [улица] /нотариален акт за дарение на движим имот № *, том *, дело № 748/1991 г. на I-ви Нотариус при СРС/; С. Л. С. притежава 2,34 % идеални части от дворното място – имот пл. № 5 от кв. ••• площ от 495 кв.м. с адрес [улица] /протокол за съдебна делба от 21.05.1991 г. по гр. д. № 183/1990 г. на СРС, 10 състав и удостоверение за наследници от 17.01.2018 г., изд. от СО, *”/; Т. М. П. притежава 20 % идеални части от дворното място имот пл. № 4 от кв. ••• с площ от 399 кв.м. с адрес [улица] /нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, том *., дело № 3121/ 2001 г. на Служба по вписванията - */. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том X., дело № 5132/1991 г. и удостоверение за наследници от 23.12.2009 г., изд. от СО, *” С. и М. А. притежават общо 6/64 идеални части от дворно място с площ от 495 кв.м., имот пл. № 5 кв. ••• по плана на [населено място], мест. „зона Б-3-4”, с адрес [улица]. Обезпечението е допуснато върху обединените два имота: имот пл. № * кв. *с площ 495 кв.м. с адрес [улица] имот пл. № 4 от кв. ••• с площ от кв. ••• кв.м. с адрес [улица], който обединен имот е площ по приложената към молбата скица от 890 кв.м. Поддържат, че вместо да се допусне обезпечение върху идеалната част, която А. притежават, а именно 9,375 % от имот № 5 с площ от 495 к.м., равняваща се на 46,40 кв.м. /което е 5,21 % от целия обединен УПИ * - 4,5/, е допуснато налагането на възбрана върху 6/64 идеални части или 9,375 % от обединения имот от 890 кв.м., равняваща се на 83,43 кв.м., като по този начин се засягат идеални части от имотите на жалбоподателите. Въззивният съд е приел, че доколкото жалбоподателите не твърдят да са действителни собственици на възбранените идеални части от процесния недвижим имот и построената в имота паянтова жилищна сграда и не става ясно, как наложената мярка засяга техните идеални части от имота, то съгласно приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013г., ОСГТК те не са легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечението на иска. Така постановеното от Софийски апелативен съд определение е неправилно. Съгласно приетото в т.6 от ТР №6/2013 от 13.03.2014г. на ОСГТК на ВКС трето лице /различно от страните по обезпечителното производство/, претендиращо да е действителният собственик на вещта, върху която е наложена обезпечителната мярка, е легитимирано да обжалва определението за налагането й. Правният интерес и процесуалната му легитимация се определят от изложените от него в частната му жалба твърдения, че постановеният съдебен акт накърнява правната му сфера като собственик на вещта, обект на обезпечителната мярка. Предвид изложеното, постановеното от Софийски апелативен съд определение,с което частната жалба на И. Н. П., С. Л. С. и Т. М. П. е оставена без разглеждане, следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за произнасяне по същество на наведените в нея доводи. Направените в настоящото производство разноски следва да бъдат съобразени от съда при произнасянето му с акта по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение