Определение № 366 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 7915/ 14.04.2014 г. по ч. гр. д. № 3705/ 2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на В. А. С. срещу определение от 03.10.2013 г. по ч. гр. д. № 44 465/ 2012 г. по описа на Софийски районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК на касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат определения на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи развитието на делото и определенията, с които се дава решение по съществото на други производства. Определението на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу определение на районния съд по молбата за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3 ГПК. То не е преграждащо, нито разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на това производство. По своята правна същност производството по чл. 524 ГПК е производство за обезпечаване на бъдещия иск на третото лице, което заявява свои права върху присъдения имот, а спирането на принудителното изпълнение е обезпечителната мярка, която обслужва обезпечителната нужда. Следователно определението на въззивният съд по частна жалба срещу определението на районния съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК е допустим предмет на касационна жалба единствено в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Случаят не я осъществява. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на районния съд. Следователно частната касационна жалба е с недопустим предмет. В този смисъл е и т. 7 от ТР № 6/ 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. При тези мотиви, съдът