Определение № 50659 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 581/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Г., чрез процесуален представител, против Решение № 1349 от 13.12.2021г. по в. гр. д. № 1909/21г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение от 17.03.2021г. по гр.д. № 16968/2019г. на Софийски градски съд, за разликата над сумата от 200 000 лв. до 300 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 03.07.2019г., по предявен срещу ЗД“Бул Инс“АД иск по чл.432, ал.1 КЗ.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът излага доводи за несъобразяване от въззивния състав в достатъчна степен с указанията по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.11 на ППСВ № 4/1968г. при определяне на справедливия размер, който да репарира претърпените от него болки и страдания. Сочи за несъобразени от съда високия интензитет на търпените болки и страдания, продължителния период на лечение и тежките последици от увреждането. Моли за касиране на решението в обжалваната част и присъждане на допълнително обезщетение до претендирания размер от 300 000 лв.

Допускането на касационното обжалване обосновава с хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК поставя следните въпроси относно:

1. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да се съобрази с лимитите на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия; липсата на каквито и да е изложени съображения относно лимитите, показващо пълното му игнориране, води ли до неправилно приложение на принципа на справедливост, при условията на пряк иск, което е явно несъобразяване с лимита, икономическите условия и с общественото възприемане на справедливостта на този етап?

2. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 от ПЗР на КЗ и обществено икономическите и социални условия в страната към датата на непозволеното увреждане, известна индиция, за която са както нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.266 КЗ във вр. с 27 от ПЗР на КЗ/отм./, така и нормативно определената и публично оповестена минимална работна заплата, ноторния инфлационен индекс, макар и същите да са без самостоятелно значение?

3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания с доживотни последици, в хипотезата на предявения пряк иск срещу застрахователя; липса на посочване и на лимит, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС 4/68г.

4. Следвало ли е САС при спазване на изискванията, визирани в ППВС № 4/68г. да посочи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които го съпътстват. По този въпрос сочи, че атакуваното решение е постановено в противоречие на Решение № 177 от 27.10.2009г. на ВКС, т.д. № 14/2009г., ІІ т.о.

5. Следвало ли е Софийски апелативен съд в своето решение при определяне на „неимуществените вреди“ да включи и онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на обществото в страната. Селективният критерий по този въпрос е обоснован с Решение № 749/5.12.2008г. на ВКС, ТК.

6. Следвало ли е Софийски апелативен съд при определяне на размера на обезщетението за търпените от първоначалния ищец вреди да вземе предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства и да ги обсъди в тяхната съвкупност в съответствие с дадените в т.ІІ на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС указания и формирана съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД.

7. Следва ли съдът да отчете в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца телесни увреждания и получените трайни доживотни последици за здравето му и да определи обезщетение за всяко едно от получените телесни увреждания и за настъпилите трайни доживотни последици за здравето на пострадалия, пряко повлияно от неправилност при прилагане на задължителните критерии?

8. Игнориране на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост; Непосочване, неотчитане в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело – 1/ брой на нанесените телесни увреждания, последиците от същите във времето; 2/ понесените негативни психически изживявания; 3/ продължаващите страдания и трайни последици за здравето, независимо от изминалото време от уврежданията; 4/ действащите лимити към датата на ПТП; 5/ настъпилите в хода на съдопроизводството усложнения, продължителността им, общественото положение и възрастта на ищеца – 42 годни, каквито критерии биха се отнасяли при смърт, но не при телесни увреждания. – т.10 и т.11 от ППВС № 4/68г.

9. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68г.?

10 Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото? – Решение № 125/15.01.2020г. по д.№ 1204/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

11. Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент“ на всички търпени вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични в случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/68г., гарантиращи правилно приложение на принципа на справедливост.

Допълнителният селективен критерий по всички въпроси е обосноваван с противоречие на обжалваното решение с установените в ППВС № 4/2.12.1968г. критерии и постоянна практика, обективирана в Решение № 131/2016г. по т.д. № 2592/2014г., ІІ т.о. ВКС; Решение № 27/2015г. по т.д. № 457/2014г. на ІІ т.о.; Решение по т.д. № 1154/2013г. на ІІ т.о., ВКС; Решение № 1/2012г. по т.д. №299/2019г., ІІ т.о.; Решение № 94 по т.д. 916/2011., на ВКС, І т.о. /относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението период/; Решение № 33/21.03.2015г. по т.д. № 543/2014г., ІІ т.о., ВКС.

По всички въпроси поддържа и допълнителния критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по съображения, че са от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба ЗД“Бул Инс“АД депозира отговор, с който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

С постановеното по делото първоинстанционно решения съставът на СГС е приел за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 18.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Сезиран с жалба на ищеца срещу частта на решението, с която е отхвърлена претенцията му за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., съставът на САС е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 200 000 лв., присъдил е допълнително сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 18.12.2019т., като е потвърдил обжалваното решение в отхвърлителната част за разликата над 200 000 лв. до 300 000 лв., предмет на касационната жалба.

При преценка справедливия размер на обезщетението за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, получени от ищеца в качеството му на пешеходец, намиращ се на тротоар, въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства – експертно медицинско заключение и свидетелски показания, въз основа на които е приел за установено, че вследствие на причинения на 03.07.2019г. пътен инцидент ищецът е получил открита конквасация /размачкване/ и ампутация на дясното ходило; закрито счупване на десния голям пищял в долната му част. Спешна помощ му е оказана на същия ден в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е извършено отстраняване на мъртвите смачкани тъкани и реампутация на дясното ходило, както и наместване и фиксиране на счупените петна кост и пищял. До началото на месец август 2019г. на ищеца са били извършени още четири операции за ревизиране на ампутационния чукан, за възстановяване на тъкани и преодоляване на настъпили усложнения. Болничното лечение е продължило до 31.07.2019г., след което – амбулаторно. На 02.08.2019г. е извършена последната операция, когато е извършена хирургична обработка на ампутационния чукан, премахнати са участъци от мъртва тъкан, след което ампутационният дефект с площ от 250 кв.см. е бил покрит кожни ленти, взети от дясното бедро.

Посочено е, че при извършения личен преглед на ищеца вещото лице д-р Б. е установил, че лечебният и възстановителният период още продължава, т.е. повече от 2 години. Пострадалият се придвижва с помощта на патерици, с накуцваща походка и нестабилност на движението. Поставена му е първа – тренировъчна пластмасова протеза, която обхваща подбедрицата и оформя предната част в съчетание на ортопедична обувка. Движенията на дясната глезенна става са напълно блокирани и не е възможно да бъдат възстановени, дори и оперативно – поради настъпила трайна котрактура. Движението на дясната колянна става е с възможности до 90 градуса, но болезнени. На външна част на дясната подбедрица липсва сетивност в средната и долна част, а поради наличие на титанов пирон в тибията и напречни винтове са причинени наранявания. Към датата на прегледа в областта на ампутационния чукан има три секретиращи рани с размери 2 на 2 см. Засега не се предвижда нова операция за изваждане на металния пирон поради опасения от увреда на ампутационния чукан. През първите три месеца непосредствено след злополуката и извършените операции търпените от К. Г. болки и страдания са били с интензивен характер, както и при рязка промяна на времето, когато е бил принуден да ползва различни силни обезболяващи и седативни средства. През останалите периоди на лечението болките са били периодични, локализирани в областта на ампутационния чукан – т.нар. „фантомни болки“. Отчетено е също, че до изработването на първата модулна протеза ищецът не е можел да стъпва, като е натоварвал десния си крак. Придвижвал се е с инвалидна количка и помощни средства, нуждаел се е от чужда помощ. Установено е също така, че с решение на ТЕЛК от 20.05.2020г. на ищеца е определена трайна загуба на работоспособност в размер на 50% за срок от три години.

Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетелката Ловджиева, с която ищецът живее на семейни начала, установяващи дълъг и мъчителен възстановителен период, възможност за придвижване първоначално само с помощни средства; след поставяне на протезата е по-добре, но не може да стои дълго прав и да ходи, тъй като още има рани от нея, боли го, непрекъснато маже с мехлеми; невъзможност да работи предишната работа – ремонт на хардуер и пренасяне на стоки; неспокоен сън; невъзможност да шофира и да прави дълги разходки, които обича.

При обосноваване на размера от 200 000 лв., приет за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е отчел тежестта на телесните увреждания; претърпените 5 оперативни интервенции; продължителността на оздравителния период; трайната загуба на работоспособност от 50 %; възрастта на ищеца към момента на увреждането - 42 г.; причинената му доживотна непълноценност, отразяваща се не само върху възможността да упражнява професията си, но и върху личния му живот, както и социално-икономическата обстановка в страната към месец юли, 2019г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Десетият въпрос е процесуално правен и е относим към задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определянето по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, поради което принципно е значим при разрешаването на всеки спор. В касационната жалба и в изложението касаторът не сочи доказателство, относимо към размера на обезщетението, което да не е обсъдено от въззивния съд, поради което въпросът е ирелевантен за селективната фаза на касационното производство.

Въпросите под №№ 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 11, макар и с различна формулировка, са със сходно съдържание и са относими към критериите за определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Следва да се отбележи, че тези критерии многократно са посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като определянето на различен размер на обезщетенията, макар определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на установените неимуществени вреди във всеки един случай. С ППВС № 4/23.12.1968г. са дадени задължителни за съдилищата указания относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същото се определя от съда по справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да съобрази при определянето му, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други. В случая, въззивният съд, след обсъждане на релевантните за размера на обезщетението доказателства, и най-вече приетото експертно медицинско заключение, е направил собствена преценка за размера на дължимото обезщетение, съобразявайки се с посочените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии, включително и с тези, посочени от касатора в поставените въпроси. Отчитайки именно тежестта на увреждането, свързано с ампутация на ходилото, и причинената на ищеца доживотна непълноценност, при съобразяване с негативните последици в личен, професионален и социален план, съставът на САС значително е увеличил присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. В обобщение, въззивният съд при обсъждане размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД не се е отклонил от въведените със съдебната практика задължителни критерии за определянето му по справедливост, поради което не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационен контрол по поставения въпрос.

Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното решение по отношение и на първите два въпроса, относими към задължението на съда при определяне размера на обезщетението да съобрази нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. В многобройната практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, икономическите условия в страната към момента на произшествието е елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, доколкото обезщетението следва да съответства на разбиранията и нагласите на обществото за справедливост към конкретен момент, неминуемо основани и на социално-икономическите условия към същия. В конкретния случай, въззивният съд е формирал решаващия си извод за справедливото в случая обезщетение за 2019г., като изрично се е позовал на икономическите условия на живот в страната към същия период.

По въпроса, дали при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът следва да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, намира следното: Съгласно цитираната от касатора практика – Решение № 131/2016г. по т.д. № 2592/2014г., ІІ т.о. ВКС; Решение № 27/2015г. по т.д. № 457/2014г. на ІІ т.о.; Решение по т.д. № 1154/2013г. на ІІ т.о., ВКС; Решение № 1/2012г. по т.д. №299/2019г., ІІ т.о.,ВКС; Решение № 94 по т.д. 916/2011., на ВКС, І т.о., общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото се определя от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимити на застрахователно покритие, минималната работна заплата и установената в тази насока съдебна практика за сходни случаи. Практиката е доразвита в смисъл, че лимитите по ЗГО /а това важи и за останалите обстоятелства, от които зависи икономическата конюнктура/ не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а имат само спомагателен характер и значението им се проявява при отчитане на тяхната динамика. Съдебната практика при сходни случаи също не е отделен фактор при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде ориентир за общественото разбиране за справедливост само при идентичност на фактическата обстановка.

Позоваването на чл.280, ал.1,т.3 ГПК е бланкетно - липсва обосноваване, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с необходимостта от създаване на практика за попълване на празноти в закона, отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за присъждане на разноски, за каквито няма и доказателства, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК