Определение № 50590 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2001/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кей енд ес енерджи 1“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 102/05.04.2022 г., постановено по в.т.д.№ 698/2021 г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 280/17.08.2021 г. по т.д.№ 1151/2020 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Енерго про продажби“ АД, [населено място], иск за заплащане на сумата от 44377,73 лв., представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през месец септември 2017 г. от собствената на касатора вятърна електрическа централа, състояща се от два броя генератори тип „Vestas V90“, съответно „ВГ8“ и „ВГ9“ с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на [населено място], за които е издадена фактура № 118/11.10.2017 г. и за сумата от 12462,67 лв. – обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до дата, предхождаща датата на исковата молба (12.10.2020 г.), както и за сумата от 199907,99 лв., представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през месец септември 2017 г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа, състояща се от два броя генератори тип „Vestas V90“, съответно „ВГ8“ и „ВГ9“ с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на [населено място], за които е издадена фактура № 120/31.10.2017 г. и за сумата от 56140,83 лв. – обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до дата, предхождаща датата на исковата молба (12.10.2020 г.). Касаторът поддържа, че решението е вероятно недопустимо и неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът „Енерго про продажби“ АД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноски. Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор за изкупуване на електрическа енергия № 84/11.06.2009 г. ответникът се е задължил да изкупува произведената от ищеца – настоящ касатор електрическа енергия от вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност от 4000 kW по цени, определяни от КЕВР. Спорът по делото е за цената, по която ответникът е следвало да изкупува произведената електрическа енергия, като са безспорни фактите относно размера на произведеното количество енергия и плащането от ответника по определените преференциални цени до достигане на нетното специфично производство, а за останалите количества – по дължимата цена за излишък на балансиращия пазар. Претенцията за ищеца за заплащане на цената на произведената електрическа енергия е основана на тезата му, че преференциалната цена от 188,29 лв. MWh/ч по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР се прилага преди достигане на 2250 часа работа на централата, а след достигането на тези часове, но преди достигане на НСП от 2300 MWh/ч плащането трябва да е втората преференциална цена по т.9 на същото решение на КЕВР в размер на 173,06 лв. По така посочените цени са изчислени претендираните суми в издадените от ищеца фактури. Решаващият състав е изложил съображения, че искът е неоснователен, като е проследил измененията в законодателната уредба и решенията на КЕВР за определяне на цените за изкупуване на електрическата енергия. С изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от 24.07.2015 г. преференциалните цени са приложими само за количеството енергия до достигане на размера на нетното специфично производство, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цените за излишък на балансиращия пазар. С Решение СП-1/31.07.2015 г. в изпълнение на измененията в закона е установено нетното специфично производство на електрическа енергия и преференциалните цени по Решение Ц-18/20.06.2011 г., като за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа, НСП е 1907 kWh, съответно работещите над 2250 часа - 2139 kWh. Решение СП-1/31.07.2015 г. е отменено с влязло в сила съдебно решение. Новото установяване на конкретния размер на НСП за вятърните електрически централи е направено с Решение СП-5/27.03.2019 г., като за тези, работещи до 2250 часа, НСП е 2000 kWh и цената се определя по т.8 на Решение Ц-10/30.03.2011 г. Решението на КЕВР е обявено за нищожно от АССГ, а с решение от 12.02.2021 г. по адм.д.№ 2016/2020 г. на ВКС решението на АССГ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. С Решение СП-1/15.10.2020 г. е установено, считано от 31.07.2015 г., за централите, работещи до 2250 часа, НСП от 1907 kWh и преференциална цена от 191 лв./MWh, а с Решение СП-2/15.10.2020 г. за централите, работещи над 2250 часа - НСП от 2139 kWh и цена от 173,06 лв./MWh. Решенията от 2020 г. са взети предвид от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Изложените съображения от въззивния съд са, че постановеният административен акт се ползва с предварителна изпълняемост съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ. Потенциалното преуреждане на правата на адресатите на административния акт е предвидено в чл.301 АПК чрез създаване на възстановителни мерки. Административният акт следва да се зачете от съда, а обжалването му няма значение за регулираните с акта права, поради което не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Според решаващия състав, с оглед на спорния по делото въпрос дали по отношение на една и съща ВяЕЦ са приложими две преференциални цени в една и съща календарна година в зависимост от определеното НСП, признаването за незаконосъобразно на Решение СП-5/28.03.2019 г., не би разрешило правния спор, поради което не следвало да се извършва и инцидентен съдебен контрол на това решение. Формираният краен извод на апелативния съд е, че до достигане на НСП са дължи преференциалната цена, а за останалото количество – цената за излишък, които са заплатени от ответника, поради което искът е отхвърлен. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Доводът за недопустимост на обжалваното решение се основава на твърдението, че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като е отказал да спре производството по делото до приключване на административното производство по жалба срещу Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР, което е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. „Преюдициален ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК спорът за законосъобразността на индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка?“; 2. „При наличие на предпоставките, предвидени в чл.17, ал.2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на акта?“; 3. „Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл.17, ал.2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно (ex lege) правомощие на съда?“; 4. „ Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл.17, ал.2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционното решение?“; 5. „Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?“ и 6. „Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество, без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността вследствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационно-правния спор?“. По отношение на първия въпрос е заявено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а за всички останали въпроси – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като релевантна за първия въпрос практика, освен цитираното в самата касационна жалба Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, са посочени също: определение № 410/ 27.09.2019 г. по ч.т.д. № 1813/2019 г. на I т.о., определение № 10/06.01.2021 г. по ч.т.д. № 2479/2020 г. на ІI т. о. Поставените първи и шести въпроси, свързани с наличието на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, имат значение за допустимостта на обжалваното въззивно решение. По отношение на тях обаче не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (за първия въпрос), съответно чл.280, ал.1, т.3 ГПК – за последния въпрос. Цитираните от касатора определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване, нямат характер на практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, разяснен в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК. Практика на ВКС по тези въпроси е създадена в служебно известните на настоящия състав актове на ВКС – определение № 597/30.09.2019г. по ч.т.д. № 1628/2019г., определение № 241/28.05.2021 г. по ч.т.д. № 985/2021г., определение № 236/27.05.2021г. по ч.т.д. № 429/2021г. на II т.о., определение № № 60293/01.08.2021г. по ч.т.д. № 926/2021 г. на I т.о., определение № 60275/21.07.2021 г. по ч.т.д. № 595/2021г. на I т.о. и определение № 60429/22.11.2021г. по ч.т.д. № 1251/2021г. на II т.о. В посочените актове се приема, че когато по силата на закона е предвидено предварително изпълнение на индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, през спорния период следва да се зачетат правните последици, към които е насочен. В същия смисъл е и решение № 60073/16.11.2021г. по т.д.№ 1184/2020г. на ВКС, І т.о. При аналогична фактическа обстановка и във връзка с обжалване на Решение № СП -5/28.03.2019г. на КЕВР е прието, че не е налице хипотезата по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото и съответно, че постановеното въззивно решение е допустимо. Решаващите изводи на състава са, че спирането на производството по гражданското дело поради висящността на административното производство по оспорване на акта на КЕВР означава неприлагане на правните последици на издадения административен акт, подлежащ на предварително изпълнение, за който не е предвидена законова възможност за спиране на изпълнението му, и представлява недопустим правен резултат. След депозиране на касационната жалба е постановено решение № 60185/16.08.2022 г. по т.д. № 2108/ 2020 г. на І т.о., в което е прието, че въззивно решение, с което при наличие на висящо пред компетентния административен съд производство по обжалване на приетото от КЕВР решение № СП-5/28.03.2019 г. са разгледани осъдителни искове за заплащане цената на произведена от възобновяем източник електрическа енергия, не е процесуално недопустимо и не подлежи на обезсилване съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към момента на постановяването му не е съществувало основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на гражданскоправния спор до приключване на производството пред административния съд. Съображенията в практиката на ВКС се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Следва да се отбележи и, че отмяната на административния акт или прогласяването на нищожността му налагат по силата на чл.301 АПК предприемане на възстановителни мерки от административния орган. Със съдебното решение в производството по оспорване на акта, не се решава спор по същество, който да има значение за правилното решаване на спора в гражданското производство, тъй като в конкретния случай решението по административното дело няма да определи нови количества, които да се заплащат на преференциална цена или нови размери на НСП. Изменения в определяните от КЕВР показатели, относими към формиране на цената на електрическата енергия са предмет на евентуално бъдещо решение на регулаторния орган, което не попада в основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството пред гражданския съд. По тези съображения обжалваното решение е допустимо, а съществуването на практика на ВКС по поставени въпроси, на която въззивното решение съответства, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпроси от втори до пети включително не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по приложението на нормата на чл.17, ал.2 ГПК в смисъла, в който тези въпроси са зададени от касатора. Предвид дадените разрешения в практиката на ВКС по допустимостта на въззивното решение и значението на евентуалната отмяна на административния акт, последиците и при нищожност на административния акт са аналогични, поради което въпросите за осъществяване на инцидентен контрол на административния акт не са обуславящи за крайния резултат по делото. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство по представения списък, договор от 13.07.2022 г., фактура от 13.07.2022 г. и нареждане от 20.07.2022 г. в размер на 10668 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд