Определение № 60571 от 02.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 897/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна срещу решение № 260074 от 07.12.2020 година по гр. дело № 392/2020 г. на ШОС /Шуменски окръжен съд/. Ответницата Р. Ц. А. е на становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но искането за разглеждането й е неоснователно поради липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол. По съществото на спора същата поддържа, че въззивното решение е правилно. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и по отношение на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“. Съображенията за това са следните: С цитираното по – горе решение, състав на ШОС е потвърдил решение № 522 от 29.07.2020 г. по гр. дело № 2076/2020 г. на ШРС /Шуменски районен съд/, с което е уважен предявеният от Р. Ц. А. против настоящия касатор отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 13529.80 лв., цена на служебно начислена по партида с клиентски № [ЕГН], за абонатен № [ЕГН], на адрес: [населено място], [улица], ет. 4, електроенергия за периода от 27.03.2018 г. до 26.03.2019 г., за която е издадена фактура за корекция № [ЕГН]/09.07.2019 г. и е осъдено дружеството да заплати на ищцата 1741.20 лв., разноски за първоинстанционното производство, като е осъдил дружеството да заплати на въззиваемата страна - Р. Ц. А. сумата 1140 лв. с ДДС, разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстанция. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, като дружеството е осъществило проверка на измервателния уред на 26.03.2019 г. и с оглед извършената проверка е констатирано, че е извършена външна намеса в тарифната схема за отчитане. Съставът е посочил, че е извършена корекция на сметката на ищцата за периода от 27.03.2018 г. до 26.03.2019 г. от „ЕРП – Север“, като е била начислена сумата 13529.80 лв. с фактура за корекция № [ЕГН]/09.07.2019 г. В мотивите е отразено, че от назначената съдебно-техническа експертиза е констатирано неправомерно вмешателство върху СТИ /средство за техническо измерване/, като същото е параметризирано и част от преминалата през него електрическа енергия се натрупва /отчита/ в невидимия на дисплея регистър Т3. При тези фактически данни, съдът е приел, че липсва нормативна уредба, регламентираща реда за възникване правото на оператора да извърши едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислени количества енергия. Съставът е посочил още, че е запознат са практиката на състави на ВКС, съгласно която непълнотата в закона следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД, но намира, че потребителят дължи заплащане на реално потребена ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, както и реалното потребление, неговия размер и периодът, за който е натрупано неотчетеното количество електрическа енергия. С цитираният въпрос, страната обосновава предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е релевантен, тъй като разгледан от въззивния съд, който е приел,. че липсва нормативна уредба, регламентираща реда за възникване правото на оператора да извърши едностранни корекции. Приел е, че липсва ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Според състава липсващата уредба не може да бъде заместена по аналогия. Жалбоподателят е обосновал и допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е аргументирал противоречие между разрешенията на въззивния съд и разрешенията на състави на ВКС, ІІІ г.о., развити в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г и в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. В първото решение, касационният съд е обосновал разбиране, съгласно което защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи не променя характера на договорните правоотношения – договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД – чл. 183, от което следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по- малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да заплати дължимата сума. ВКС е приел още, че приложение намира правилото на чл. 183 ЗЗД, както и че съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. В решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о., касационният съд е обосновал разбиране, съгласно което при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Прието е, че в тази хипотеза, когато е отчетена доставка в по- малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да заплати дължимата сума на основание чл. 183 ЗЗД. С останалата част от изложението страната не е обосновала предпоставки за допускане на касационно обжалване. По поставения въпрос – „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства ?“, са мотивирани съображения във въззивното решение, като реалното доставяне на допълнително начислената електрическа енергия не е прието за установено, поради разбирането на състава за липсата на ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и недопустимостта на заместването на липсващата уредба по аналогия с общата норма на чл. 183 ЗЗД. Несъгласието на касатора с тези изводи не релевира основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. По другия поставен въпрос, формулиран както следва: „…дали за да бъде кредитирано заключението на вещото лице, действията, които то ще извърши и обстоятелствата, които ще обследва, следва да се развият пред него ? В случая, дали за да се кредитира експертизата на БИМ, натрупването на ел. енергия по скрит регистър трябва да се извърши пред вещите лица от института по метрология и те лично да възприемат това натрупване или е достатъчно те да го констатират ?“, не е мотивирано основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и в двете хипотези –точното прилагане на закона и развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Предвид изложеното и по двата въпроса не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Затова не следва да се допусне касационен контрол по тези въпроси. С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само по посочените по – горе правни въпроси. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение