Определение № 194 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 990/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 5735 от 09.12.2022 г., подадена от С. В. С. чрез адвокат А. Д. от АК – Шумен срещу въззивно Решение № 227 от 04.11.2022 г. по в.гр.д.№ 314/2022 г. на Окръжен съд – Шумен. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. Ответникът по касация В. К. В. не е подал отговор на жалбата. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено Решение № 260037 от 19.05.2022 г. по гр.д.№ 464/2019 г. на Районен съд - Шумен, с което е допуснат до делба между В. К. В. и С. В. С. следният недвижим имот: Апартамент № 28, находящ се в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, със застроена площ от 100,91 кв.м., състоящ се от три стаи, трапезария, кухненска ниша и сервизни помещения, с принадлежащото избено помещение № 12, с площ от 6,34 кв.м., заедно с 1912/100000 идеални части от общите части на сградата за жилището и правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР на [населено място]. Страните са бивши съпрузи. Ищецът В. К. В. е поискал делба при равни права относно имота, придобит по време на брака. След депозиране на отговора на ответницата на 25.04.2019 г. и предявения с него иск по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), преди първото съдебно заседание, с молба от 30.08.2019 г., ищецът е поискал делбата да бъде допусната при квоти 14 535,50/22 171 ид.ч. за него и 7 635,50/22 171 ид.ч. за ответницата с твърдение, че при придобиване на имота, част в размер на 6 900 лева представлява лична собственост - обезщетение за отчужден от ищеца имот. Ответницата е депозирала отговор, с който е оспорила първоначално посочените от ищеца квоти, като е предявила претенция за частична трансформация на лични средства при придобиването на процесния имот, излагайки, че 13 000 лева от покупната цена били нейни лични средства и моли делбата да бъде допусната при квоти 3/4 ид.ч. за нея и ј ид.ч. за ищеца. След оставяне на исковата молба на ответницата по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) без движение, и неотстраняване в срок на нередовностите, същата е била върната от първоинстанционния съд, и производството по този иск - прекратено. Установено е, че със заповед № РД-25-357 от 05.04.1990 г. на ОбНС-Шумен е отчужден имот пл.№ * ”а” от кв. 566 по плана на [населено място], 36/60 идеални части от собствеността на който е принадлежала на бащата на ищеца К. В. К.. Имотът е оценен на обща стойност 19 267,09 лева, като на бащата на ищеца К. К. е разпределена сума в размер на 6 967,96 лева. Със заповедта К. В. К. е обезщетен с едно двустайно жилище в кв. 565, а по негово искане с отделно тристайно жилище е обезщетено двучленното семейство на сина му В. К. В.. Със заповед № РД-25-931 от 17.09.1990 г. на ОбНС-Шумен, въз основа на влязла в сила Заповед № РД-25-357 от 05.04.1990 г. на ОбНС – Шумен, на основание чл. 100 ЗТСУ е определено жилище № 28 на 4 етаж, вх. 2, в парцел І, кв. 565, [населено място], със застроена площ 100,91 кв.м., изба № 12, с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, в обезщетение на В. К. В., като последния заплати за отстъпеното му в обезщетение жилище 22 618 лева, без приложение на чл. 90 ЗТСУ. С Нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 43 от 21.12.1992 г., том ІV, д.№ 3020/1992 г. на Районен съд Шумен, В. К. В. е признат за собственик на процесното жилище на обща стойност 22 171 лева. В акта изрично е отбелязано, че цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от стойността на отчуждения имот и собствени средства на обезщетение 6 900 лева и разрешен заем от Държавна спестовна каса 15 271 лева. Ответницата е представила две вносни бележки от ДСК, първата за сумата 8 147 лева от 05.08.1997 г. с отразен титуляр на сметката В. К. В. и вносител С. В. В., и втора от същата дата за сумата 667 лева с отразен титуляр на сметката В. К. В., с основание - такса при закриване на жилищен заем. На първо място прието, че всички спорове, които могат да се предявят в първата фаза на делбата чрез иск, могат да бъдат предявени и чрез възражение. Производството е по дело за делба, в което съгласно чл. 342 ГПК в срок до първото съдебно заседание съделителите могат да възразяват срещу правото на някой от тях да участва в делбата, срещу размера на дяловете и срещу включване на имоти в делбата. Ето защо, като своевременно направени, възраженията на ищеца и ответницата за частична трансформация по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) са разгледани по същество. Представените от ответницата вноски бележки, от една страна не установяват произхода на средствата, а и дори и да се допусне, че същите са били нейни лични, и да се приеме, че са за погасяване на заем, предоставен на страните за закупуване на процесния имот, горното би могло да обуслови единствено възможността за предявяване на облигационна претенция във втората фаза на делбата по сметките, и не влияе върху правата на съсобствениците върху придобития по време на брака недвижим имот. Погасяването на тези задължения от единия съпруг поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК от 2009 г. и чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) съпрузите са солидарни длъжници за отпуснатия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД този съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. При така изложените съображения възражението на ответницата за частична трансформация е намерено за неоснователно. Възражението на ищеца за трансформация е счетено за основателно. За отчужденото право на собственост за мероприятия по ЗТСУ на бащата на ищеца е определено обезщетение в размер на 6 967,96 лева, част от която сума (6 900 лева) е прихваната от общото задължение за заплащане на имота (22 171 лева), а оставащата част от 15 271 лева е изплатена със средства от отпуснат заем от ДСК. Оборена е презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за 6 900/22 171 ид.ч. от правото на собственост на процесния имот, които са придобити с лични средства. Съответно - частта на ищеца е 6 900/22 171 ид.ч. плюс половината от придобитите в режим на СИО 15 271/22 171 ид.части (7 635,50/22 171 ид.ч), т.е. 14 535,50/22 171 ид.ч. (или 65,56 % ид.части, както е посочено в атакуваното решение), а тази на ответницата – 7 635,50/22 171 ид.ч. (34,44 % ид.части). В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Налице ли е правен интерес у една от страните по дело за делба от разглеждане и произнасяне по същество по искова претенция по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) и към момента на въззивното производство е налице, въпреки че исковата молба по такъв иск е депозирана след постановяване на първоинстанционното решение“; 2. „При направено искане за спиране на въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, в хипотезата на нередовна искова молба по второто дело, неуважаването на това искане и решаване на делото без произнасяне по преюдициалния въпрос от страна на въззивната инстанция представлява ли съществено процесуално нарушение“. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпрос № 1 от изложението относно наличието на правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като допустимостта на този иск не е предмет на спора по настоящото дело. Въпрос № 2 от изложението не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като отговорът му предполага проверка от страна на касационната инстанция на законосъобразното формиране на извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките за спиране на производството по въззивното дело. За да остави без уважение искането за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд е направил извод за недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ответницата, която многократно е подавала молби за спиране на производството, последното е било спирано по искови молби със същото правно основание, след което държавните такси не са били заплащани и производствата по делата са прекратявани. Няма колебание в практиката на ВКС, че искът за установяване на пълна или частична трансформация на лични средства в придобиване на вещни права по време на брака е преюдициален по отношение на иска за делба на вещи, придобити по време на брака, тъй като от разрешаването му зависи дали следва да се допусне делба на вещта и при какви квоти. В случая въззивният съд не е приел нещо различно, а е санкционирал злоупотребата с процесуални права на ответницата, още повече, че твърденията й за частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК (отм.) са въведени и в предмета на делбеното дело чрез възражение, което е разгледано по същество. Обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, поради което допускане на касационно обжалване не може да се постанови и в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия