Определение № 1033 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Н. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. М. Г. срещу въззивното решение № 440/ 22.12.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 816/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, Трети въззивен граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 14-28/31.01.2022 г., допълнено с решение № 84/15.07.2022 г. по гр.д. № 650/2020 г. на Районен съд – Самоков относно режима на личните отношения между бащата А. П. Х. и малолетните деца А. А. Х. и С. А. Х..

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката счита, че необосновано е прието от въззивиня съд, че „бащата държи на пълноценни лични контакти с децата“, без да съществуват реални доказателства подкрепящи този извод.Сочи, че при постановяване на въззивното решение не били обсъдени всички доказателства по делото-пред първоинстанционния съд били събрани доказателства за налична зависимост на бащата от компютърни игри, както и дезинтересиране на последния от нуждите на децата в съответната възраст, които не били взети в предвид при постановяване на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба А. П. Х. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че не били налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски, сторени в производството пред ВКС в размер на 1200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

От данните по делото се установява следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното такова, с което е определен следния режим на лични отношения на децата с бащата: 20 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 31.12. до 16 ч. на 01.01.; по два дни всяка нечетна година по време на Великденските празници от 10ч. на Разпети Петък, до 16 ч. на следващия ден с преспиване, всяка година на рождения ден на бащата 24.06 от 10 до 18 часа ако е неработен ден или от 16 до 20 ч. ако е работен ден, като при осъществяване на режима на лични контакти бащата взема децата от дома на майката и ги връща там.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е определен посоченият режим на свиждане, съдът е изхождал от събраните по делото свидетелски показания, въз основа на които установил, че двамата родители са се грижили за децата в равна степен до фактическата раздяла през 2020 г. Отчетена била възрастта на децата – А. била навършила четири години, а С. – три години. Посочено било, че поради малката възрастова разлика същите биха се чувствали комфортно и естествено в дома на своя баща, който е представлявал семейно жилище. Съобразено било още, че бабата и дядото по бащина линия живеели на отделен етаж в същата къща и можели да подпомагат бащата по време на пребиваването на децата, което би им се отразило положително и в емоционално отношение.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По така поставените въпроси:

1. „ има ли преклузия за сочене и събиране на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършили пълнолетие деца; в тези производства за съда съществува ли задължение служебно да събира доказателства относно обстоятелства, имащи отношение при решаването на спора в интерес на ненавършилите пълнолетие деца“.

2. „длъжен ли е въззивния съд да изслуша двамата родители при решаване на въпроса кому да възложи упражняването на родителските права и какъв режим на лични контакти и отношения да определели на другия родител с ненавършилите пълнолетие деца съгл. Чл. 59, ал.6 от СК, когато първоинстанционния съд е пропуснал да направи това изслушване“.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното:

Първият поставен въпрос не е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е взел отношение по него при формиране на своите решаващи изводи. С оглед това този въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване.

Вторият поставен въпрос също не дава основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно практиката на ВКС съдът изслушва родителите в изпълнение на чл. 59, ал. 6 СК, за да добие лични впечатления, даващи възможност за най-пълна и точна преценка на всички обстоятелства от значение за интересите на детето. Когато с постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на детето са защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено, поради което не се налага отмяна на постановеното решение /в този смисъл решение № 447 от 08.12.2015 г. по гр. д. № 3067/2015 г. и решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ІV г.о. ВКС/. В конкретния случай съдът е разрешил въпроса за определяне на режима на лични отношения на децата с бащата в съответствие със съдебната практика, след събиране на всички доказателства, осигуряващи възможност за пълна и точна преценка на обстоятелствата, свързани с интересите на децата – в присъствие на двамата родители във всяко проведено по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, съдът е извършил разпит на свидетели и е приел социален доклад, давайки възможност на родителите да задават въпроси и да вземат становище по всяко от доказателствата и направените от насрещната страна възражения и искания.

Предвид изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО