Определение № 225 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1396/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 261474/15.01.2021 г., подадена от И. П. Т. срещу решение № 260487 от 7.12.2020 г. по гр. д. № 354/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 4263 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 2569/2018 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от И. П. Т. срещу С. В. К. и Д. Г. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената в притежавания от ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], „Парк отдих и култура”, местност „П.“, част от навес с дървени подпори, заедно с поставените пред гаража на ищеца метални колове и мрежа. Въззивният съд е посочил, че производството пред първата съдебна инстанция е образувано по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от И. П. Т. срещу С. В. К. и Д. Г. К., за осъждане на ответниците да премахнат построената в притежавания от ищеца поземлен имот с идентификатор *** част от навес с дървени подпори, заедно с поставените пред гаража на ищеца метални колове и мрежа. В исковата молба се твърди, че И. Т. е собственик на визирания поземлен имот, в който построил гараж в близост до границата със съседния ПИ с идентификатор ***, собственост на ответниците, като оставил 10 см до границата, за да положи изолация на гаража и да направи необходимата водоизолационна мазилка. Преди да довърши гаража, ответниците поставили колове пред неговия имот и опънали мрежа, което му попречило на довършването. През 2017 г. С. К. и Д. К. изградили навес, попадащ частично в неговото дворно място, ползващ стените на гаража му и подпиращ се на поставения по-рано метален кол. Ищецът сочи, че колът пречи на подхода към гаража му и поради това в него многократно била удряна колата му. Въпреки настояванията му, ответниците не премахнали навеса и коловете. С отговора на исковата молба ответниците са оспорили правото на собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор ***, излагайки доводи, че договорът за делба, с който се легитимирал като собственик, бил нищожен на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй при сключването му не участвала съсобственицата Д. Г. К.. Твърдят, че няма изпълнени строителни елементи в границите на правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***. Поддържат, че югоизточната стена на изградения от ищеца гараж била изпълнена по самата граница между двата имота, а леката мрежеста ограда и металният кол били разположени изцяло в техния имот. Заявяват, че гаражът на ищеца не бил въведен в експлоатация, поради което не следвало да се ползва от него. Сочат, че са се снабдили с акт за узаконяване № 2/07.02.2007 г. на [община], Район „З.“ по отношение на построените в имота им жилищна сграда и гараж. Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том I, peг. № 1031, дело № 109 от 28.04.1999 г. се установява, че М. С. К., Д. С. П. и С. С. К. са продали на И. П. Т. 700/1763 ид. ч. от нива, представляваща имот № *, четвърта категория, местността „П.” в землището на [населено място] - запад, целия с площ от 1 763 кв. м, образуван от имот № *. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том I, peг. № 1032, дело № 105 от 28.04.1999 г. М. С. К., Д. С. П. и С. С. К. са продали на Р. В. К. и С. В. К. 1063/1763 ид. ч. от нива, представляваща имот № *, четвърта категория, местността „П.” в землището на [населено място] - запад, целият с площ от 1 763 кв. м, образуван от имот № *, при квоти: за Р. В. К. - 500/1763 ид. ч., за С. В. К. - 392/1763 ид. ч. и 171/1763 ид. ч. - общо за двамата. С договор за доброволна делба № 167, том I, peг. № 1896, нот. д. № 230/1999 г. от 13.08.1999 г. е извършена делба на земеделска земя - имот № *, целия с площ от 4 018 кв. м, от който имот се образуват общо три нови имота, които се разпределят между съсобствениците, както следва: в дял на Д. С. П. - имот № * с площ от 1 117 кв. м, за М. С. К. - имот № * с площ от 1 138 кв. м, и в общ дял на Р. В. К., С. В. К. и И. П. Т. - имот № * с площ от 1 763 кв. м, при квоти за всеки от тримата, подробно описани в договора за делба. С договор за делба на съсобствени недвижими имоти № 159, том III, peг. № 5389 от 24.11.2000 г. по отношение на горепосочения имот № * е извършена доброволна делба и от този имот са образувани общо четири нови имота, като в дял на съделителя И. П. Т. е възложен имот № * с площ от 389 кв. м, както и имот № * с площ от 311 кв. м; в дял на С. В. К. - имот № * с площ от 392 кв. м, в дял на Р. В. К. - имот № * с площ от 500 кв. м, а в общ дял на С. В. К. и Р. В. К. - имот № * с площ от 171 кв. м. Съгласно разрешение за строеж № 1/04.01.2006 г., издадено от [община], Район „З.“, на ищеца е разрешено да извърши строителство - гараж, в УПИ *. От удостоверение за граждански брак № 029662/3.11.1990 г. се установява, че на същата дата ответниците са сключили граждански брак. Видно от нотариален акт № 90, том II, per. № 4256, дело № 273 от 27.04.2007 г., С. К. и Д. К. са признати за собственици в режим на СИО на УПИ № * за жилищно строителство, находящ се в [населено място], с площ от 391 кв. м. Видно от декларация с нотариална заверка на подписа на И. Т. от 25.11.2003 г., същият е дал съгласие С. В. К., собственик на имот № *, находящ се от югоизточната страна на имот № *, да построи масивен гараж с височина 2.30 м и дължина 6 м на границата на двата имота. По делото е приложен акт за узаконяване № 2/7.02.2007 г. на [община], Район „З.“, с който е узаконена жилищна сграда на един етаж, с височина на стрехата 2.85 м и РЗП от 70.35 кв. м, I етап на двуетажна жилищна сграда и допълващо застрояване на един етаж в УПИ № * за жилищно строителство по плана на землището на [населено място], на името на С. В. К.. От удостоверение № 29/26.02.2007 г., издадено от [община], Район „З.“, е видно, че към 26.02.2007 г. е завършен грубият строеж на жилищната сграда. Със заповед № 18-7430/6.10.2017 г. на началника на СГКК - [населено място] в КККР на [населено място] е нанесен нов обект, а именно: сграда с идентификатор **** с площ от 15 кв. м, с предназначение: хангар, депо, гараж. В производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства. В показанията си свидетелката Г. Т. - дъщеря на ищеца, заявява, че гаражът в имота на последния е построен през 2009 г., както и че няколко дни след това ответникът К. сложил кол точно пред гаража. Същата свидетелства за случай, при който, при изкарване на автомобила от гаража, го надрала в така поставения кол, както и за случай, при който, при изкарване от страна на ищеца на същия автомобил от гаража, вследствие на удар в процесния кол се счупило страничното огледало. Свидетелката посочва, че ответникът в края на 2016-2017 г. изградил навес, използвайки стената на ищцовия гараж, кола пред него, както и оградата. Заявява, че при валежи през зимата се стича вода по стената на гаража и я мокри. Твърди, че предишната ограда била по-навътре в имота на ответниците, а изградената нова ограда навлиза с 10 см в техния имот. Свидетелят П. Х. твърди, че има имот точно срещу страните по делото. Сочи, че имотът на ищеца е граничещ с този на ответниците и в него има построен плътен гараж, а зад гаража - ограда. Излага, че в имота на ответниците е изграден навес, който се държи на вертикални греди, намиращи се изцяло в тяхното място, а конструкцията е хваната за къщата им. Според показанията на свидетеля покривът на навеса има наклон към двора, а не към гаража на ищеца. От ръба на гаража към улицата между двата имота има мрежа, която продължава по линията на зида и не криви. От заключението на вещото лице Р. от изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че в имота на ответниците е изграден навес, състоящ се от две части - лицева част, представляваща открит навес, и затворено пространство - тип гараж. Стойността на разходите за материали и труд, необходими за премахване на частта от навеса, металните тръби и мрежата, възлиза на 132.25 лв. От заключението на вещото лице Г. от назначената от Районен съд – Пловдив съдебно-техническа експертиза е видно, че имоти № * и № * по КВС на землището на [населено място] - запад са създадени във връзка с делба на имот № * по КВС. Последният, от своя страна, е образуван след разделянето на имот № * с площ от 4 018 кв. м на три нови имота - *, * и *. През 2009 г. е одобрена кадастралната карта на [населено място], като по същата съответни на имоти * и * са ПИ с идентификатори *** и ***. Границите на имотите в кадастралната карта се различават от тези в КВС, видно от изготвената комбинирана скица (л. 171 от първоинстанционното дело), границата по кадастрална карта е разположена южно от тази по КВС. Според вещото лице разликите в местоположението на точки от границата са до 20 см и са в рамките на допустимите разлики между отделните планове, посочени в чл. 18, ал. 4, т. 1, б. „а” от Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържание, създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри. Така, съгласно заключението на вещото лице, реализираното строителство е по границата между имот № * и имот № * по КВС. Съгласно заключението от допуснатата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза с вещо лице Г. оградата и гаражът на ищеца не са изпълнени в права линия, тъй като е налице лека чупка от 6 см в точки 3 и 5 от приложената към заключението схема; стените на гаража/навеса на ответниците са вертикални, като само в най-високата част, намираща се над оградата на ищеца, има леко отклонение от вертикалната линия с цел да се покрие образуваната чупка между постройките по границата. Това отклонение е по точките 6, 5 и 3 от схемата, като между точки 5 и 3 е 6 см, а при точка 6 - 1 см. От назначената от въззивния съд съдебно-техническа експертиза с вещо лице К.-Х. е видно, че в ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** има гаражи, чиито калканни стени не се покриват нито хоризонтално, нито вертикално, както и че не е налице покрив над сграда или ограда на И. Т.. Според вещото лице по КВС южната стена на гаража и тухлената стена на запад от нея, изградени в имота на ищеца, навлизат в имота на ответниците с от 0.36 м до 0.42 м или средно с 0.4 м. По делото е представено разрешение за строеж № 34/26.04.2005 г., издадено от [община], Район „З.“, от което се установява, че на И. Т. е разрешено да извърши строителство - ажурна ограда по югоизточната и част от североизточната граници на УПИ *. От скица от 19.05.2005 г. с виза за проектиране от 31.05.2005 г. се установява, че на ищеца е разрешено проучване и проектиране на ново, свободно, двуетажно жилищно застрояване и една гаражна клетка. Пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите Г. К. и П. Х.. Първият заявява, че познава имота на ищеца, тъй като е работил в него. Посочва, че през есента на 2016 г. ищецът му поръчал изработването и монтирането върху оградата на колонки за асмалък, както и че когато ходил да прави измервания, върху оградата нямало стряха. През пролетта на следващата година, когато занесъл изработените колонки, върху оградата имало покрив от съседен гараж. Посочва, че при посещението си на имота в началото на м. май 2019 г. видял, че част от стряхата над оградата е премахната. Свидетелят Х. заявява, че стряхата не попада върху оградата на ищеца, както и че ответниците не са правили промени по нея. Посочва, че единственото изменение е извършено от И. Т. през 2017 г., когато последният изкъртил итонгова зидария. Въз основа на така установената фактическа обстановка Окръжен съд – Пловдив е направил следните правни изводи: За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. В случая ищецът търси защита на правото си на собственост, което счита за нарушено поради навлизане в собствения му имот на част от навес, метален кол и мрежа, поставени от ответниците. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], а ответниците - на съседния имот с идентификатор ***. Спорно между страните в производството пред въззивната инстанция остава обстоятелството доколко ответниците са осъществили неоснователни и неправомерни действия, които засягат свободното упражняване на собственическите правомощия на ищеца. В тази връзка в тежест на последния, при условията на пълно и главно доказване, е да установи твърдяното от него навлизане в собствения му имот. Въззивният съд е приел, че това относимо към фактическия състав на нормата на чл. 109 ЗС обстоятелство не се установява от материалите по делото. Намерил е за правилен извода на първоинстанционния съд, почиващ на заключението на вещото лице Г., че имотната граница между имотите на страните по спора се урежда от КВС, в която същите са нанесени като самостоятелни имоти, а не от кадастралната карта, одобрена през 2009 г. Посочил е, че по делото не са събрани доказателства ответниците да са осъществили навлизане в територията на имота, собственост на ищеца, изразяващо се в поставяне на метален кол и мрежа и изграждане на навес. Обратното - установява се, че процесните обекти са разположени в пространствените предели на правото на собственост на ответниците по КВС, като това е онагледено в изготвената от вещото лице Г. комбинирана скица (л. 171 от първоинстанционното дело). Не се установява и горепосоченото отклонение на стената на навеса на ответниците по точките 6, 5 и 3 от схемата към заключението на вещото лице Г. (л. 55) да навлиза в имота на ищеца. Дори и такова навлизане да бе установено, то същото би подлежало на преценка в контекста на чл. 50 ЗС, при вземане предвид на обстоятелството, че чрез това отклонение от вертикала според вещото лице се покрива образуваната между постройките фуга и се постига по-добра изолация срещу дъждовни води. Съдът е посочил и че в устните състезания пред него процесуалният представител на И. Т. (адв. Д.) е изложил становище за удовлетвореност на ищцовата претенция с оглед осъществено от ответниците коригиране на строителството. В тази връзка Окръжен съд – Пловдив е визирал, че по делото не са доказани твърдените от Т. нововъзникнали в хода на въззивното производство обстоятелства - отрязването от страна на ответника на част от стряхата на навеса. Отделно въззивният съд е изложил и че по делото не е установено процесните обекти да пречат по някакъв начин на ищеца, като е споделил доводите на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че затрудненията при изкарването на автомобила от гаража на ищеца, за които свидетелства Г. Т., са породени единствено от местонахождението на поставения от ответниците кол, а не и от причини от субективен характер. Липсват убедителни доказателства и досежно твърдението, че поради наличието на навес в имота на ответниците дъждовна вода навлиза в ищцовия имот, като по този въпрос съдът е съобразил показанията на свидетеля Х. и заключението на вещото лице Р., според които наклонът на навеса е назад към двора на ответниците. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Твърди, че в последното съдебно заседание пред въззивния съд са били събрани доказателства – заключението на вещото лице К.-Х., за премахване на навеса, допиращ гаража на Т., както и че над оградата му няма части от строежа на К.. Жалбоподателят твърди, че премахването от страна на К. по време на делото на всичко, пречещо му да ползва пълноценно имота, представлява признаване на иска от ответниците с конклудентни действия. При това премахване, равнозначно на признание на иска, решението на Окръжен съд – Пловдив е очевидно неправилно. Същевременно жалбоподателят се позовава и на недопускането и необсъждането на доказателства от съществено значение за установяване на обективната истина. От С. К. и Д. К. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. За да е налице твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Въззивният съд въобще не е намерил за установено, че в хода на процеса ответниците доброволно са отстранили изграденото от тях, което е пречело на И. Т. да упражнява пълноценно правото си на собственост върху притежавания от него имот. Няма основание и да се приеме, ако такова премахване е налице, че то по презумпция е равнозначно на признаване на иска от насрещната страна. Освен това, ако действително ответникът по негаторния иск в хода на делото е преустановил действията, с които пречи на ищеца, това обстоятелство подлежи на съобразяване от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като в този случай искът също подлежи на отхвърляне, а не на уважаване. Ответниците по касационната жалба са направили искане за разноски пред ВКС. Тъй като липсва представено доказателство за направени разноски, това им искане не следва да бъде уважавано. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,